-
Цанко Илиев Стефанов
ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ТЯХНОТО МЯСТО
В КОМУНИКАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Резюме:
Теоретици и практици непрекъснато допълват най-правилната дефиниция, която да обясни и аргументира понятието „връзки с обществеността“. То несъмнено е свързано с управление на комуникацията, с цел да бъде изградена ползотворна взаимна връзка и разбирателство между организацията и публиките й. Изграждането на системата „PR“ е сложен процес, чрез който се постига оптимална публичност за дейността на организацията. Това подобрява нейния авторитет, което е гарант за поддържане на благоприятен имидж сред широката общественост. Тезата, която защитава авторът, е, че връзките с обществеността спомагат за хармонизирането на интересите между организацията и групите в обществото, за поддържането на непрекъсната двупосочна връзка с потребителите, за избора на адекватна реакция в кризисни ситуации, за прозрачността и публичността на действията им в бизнеса. Целта на изследването е да се анализира и интерпретира публичното мнение, отношението и всякакви други въпроси, които касаят изследваните структури, и да се представят маркетингови инструменти за подобряване на позиционирането им пред публиките. Основните задачи се свеждат до анализиране на връзките с обществеността; очертаване на практическите аспекти и главните дейности на специалистите по връзки с обществеността; представяне на задълженията на PR специалистите и PR дейностите, осъществявани в промишлено предприятие и публична институция; очертаване на основните инструменти на маркетинга на връзките с обществеността, които се използват и в двете изследвани структури.
-
Венелин Терзиев, Христо Бонев
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА СИСТЕМАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОСТИТУЦИЯТА
Резюме:
Студията анализира сексуалната експлоатация на жени с цел набавяне на облаги и финансови средства, с които се захранват организираните престъпни групи. Целта на разработката е изясняване на организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и разработване на методология за оценка на тази система. Изследователската теза на авторите е, че ефикасното прилагане на системата за превенция изисква наличие на организационен капацитет у органите за превенция (не само под формата на компетенции, но и на насоки, правила, ред за осъществяване на превенцията) с оглед детерминиране и превръщане на процеса на наблюдение и контрол в управляем и ефективен. Обект на проучване е системата за превенция на проституцията, а предмет – нейната организация и методологията за оценяването й. В пряка връзка с поставената цел са и задачите на изследването: да се изяснят организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и да се предложи методология за оценка на тази система. Ефективността на превенцията се определя от качеството на оценяване на риска, дефиниране на критичните обекти и дейности, целенасоченост и последователност при прилагане на мерките.
-
Десислава Алексиева
ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС В АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Резюме:
Настоящата научна разработка анализира обществения интерес в контекста на административните отношения. Представени са теории и схващания за обществения интерес в администрацията и управлението, като са разгледани детайлно основанията за обществен интерес. Обосновани са същността и характеристиките на административното договаряне като административно отношение. Аргументирани са ролята и значението на административното договаряне за управлението. Основна цел на студията е да се разкрие съдържателната страна на „обществения интерес“ и да се представи значението му за административните отношения. За постигането й са поставени следните задачи: теоретичен анализ на научните постановки за „обществен интерес“ в администрацията и управлението; да се разгледат административните отношения в управлението; практическо изследване на обществения интерес в административните отношения; обобщаване на постигнатите резултати, формулиране на изводи и препоръки. Изследователската теза е подчинена на идеята за ключовата роля на обществения интерес в административните отношения, като след проведено емпирично изследване е потвърдена. Проучването достига до извода, че общественият интерес е в основата на публичните политики и публичния интерес, той е ключова предпоставка за развитие на административен капацитет и снижаване на административни тежести.
-
Искра Пантелеева
ПОДХОДИ И СТРАТЕГИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
В ГОЛЕМИТЕ БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИИ
Резюме:
В изследването са представени резултати от емпирично проучване на поведението на българските големи нефинансови бизнес организации спрямо ангажираните в тях човешки ресурси. Очертана е концептуалната и методико-организационната рамка на изследването. Показана е общата “HR картина“. В систематизиран вид са предложени данните, свързани с прилагането на различните подходи и разработва-нето на конкретните стратегии в тази област. Изведени са основните проблеми и са формулирани най-важните насоки за по-ефективното управленско въздействие върху човешките ресурси в избраните бизнес организации.
-
Мария Георгиева
СОЦИАЛНО-ОТГОВОРНИЯТ БРАНДИНГ В КОНТЕКСТА
НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С КЛИЕНТИТЕ
Резюме:
Социално-отговорният брандинг (СОБ) е относително нова категория в съвременния маркетинг, формирана в резултат на интеграцията на принципните постановки на изграждане и управление на брандовете с идеологията на Корпоративната социална отговорност (КСО), възприемана като стратегия за постигане на устойчиво развитие.
Резултатите от проведени научни изследвания показват, че с появата на сегмента на „изтънчените” клиенти и с реконцептуализацията на маркетинговите активности СОБ може да има ключова роля при управлението на взаимоотношенията с тези клиенти и да бъде фактор за формирането и поддържането на тяхната лоялност.
Настоящата студия има за цел да идентифицира ролята на социално-отговорния брандинг по отделните фази от процеса на управление на взаимоотношенията с клиентите. За целта е изяснена концептуалната същност на категорията „Социално-отговорен брандинг” като е предложена авторска дефиниция. Систематизирана е еволюцията в прехода от маркетинг на взаимоотношенията към управление на взаимоотношенията с клиентите. На тази основа е коментирана ролята на СОБ на всяка фаза от този процес – създаване, развитие, поддържане и при определени обстоятелства преустановяване на взаимовръзката „компания–клиент”.
-
Галя Колева Монева
ТЕХНОЛОГИИТЕ В ПОДКРЕПА НА РЕВЕНЮ МЕНИДЖМЪНТА НА РЕСТОРАНТЬОРСКИЯ БИЗНЕС
Резюме:
Проучването разглежда въпроси, свързани с прилагането на технологични решения в управлението на приходите, които подпомагат справяне с предизвикателствата и усъвършенстване на възможностите на ресторантьорския бизнес. Цел на разработката е да систематизират и представят в съвременен контекст приложими технологии, подпомагащи ревеню мениджмънта. Основната авторова теза е, че съвременните технологични способи са полезни и все по-необходими средства на модерния ревеню мениджмънт. В първата част на студията е разгледана консолидационната връзка между ревеню мениджмънта и софтуерните ресторантьорски системи. Във втората част са систематизирани съвременните технологични решения в ресторантьорския бизнес с влияние върху ревеню мениджмънта. Необходимите функции на ресторантьорските софтуери за целите на успешния ревеню мениджмънт са представени в третата част. В разработката са намерили място и някои от основните тен-денции в развитието на технологичните решения на ресторантьорския бизнес. В резултат на анализа се стига до заключението, че, подпомагайки глобализацията и ускорявайки обмена на информация, технологиите са един от основните фактори за глобалното икономическо развитие. В заключение се посочва, че положителният икономически ефект, който технологиите подкрепят в ресторантьорството, допринася за развитие на този вид бизнес в съвременните условия и разкриването на нови възможности за укрепване и разширяване на пазарните позиции.
-
Андрей Йорданов
ТРАНСФОРМАЦИЯ КЪМ ГЪВКАВО УПРАВЛЕНИЕ
НА ПРОЕКТИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРЕД IT ИНДУСТРИЯТА
Резюме:
Целта на студията е да се анализират и критично да се оценят предизвикателствата пред организационното мигриране от традиционно към гъвкаво управление на проекти и да се предложи организационна рамка с условия за по-успешна трансформация към Agile. Обект на проучване е управлението на проекти в IT сектора. Предмет на изследване е трансформацията от традиционно към гъвкаво управление на проекти в дейността на IT компаниите. Изследователската теза гласи, че трансформацията (мигрирането) от традиционно към гъвкаво управление на проекти е сложна организационна иновация, която изисква създаване на подходящи условия, които да са релевантни на диагностираните слабости и в същото време да се наложат не по бюрократичен, а по гъвкав начин. Задачите на проучването са: 1) Изясняване на еволюцията в управлението на проекти и на ключови фактори и предизвикателства при трансформация от традиционно към гъвкаво управление; 2) Валидиране на изводите от вторичните източници чрез емпирично проучване на критичните фактори за успешна трансформация към гъвкаво управление; 3) Формулиране на предложения за необходимите условия и организаци-онни интервенции, които да подпомогнат процеса на мигриране към гъвкавия подход. Проведено е емпирично изследване и са проучени факторите и предизвикателствата в процеса на преминаване към Agile сред респонденти от различни компании (n=98). На база на констатациите са изведени ключови условия за организационни интервенции, които да бъдат следвани за осъществяване на ефикасно мигриране към гъвкав подход.
-
Вяра Славянска
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД
Резюме:
Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала.
Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения.
В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.
