-
ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ИКОНОМИКА: РАЗВИТИЕ, СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства ...
Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства са на страната на поведенческата икономика. Проследяват се историческите корени, накратко се представят идеите на поведенческата икономика за ограничените рационалност, воля и егоизъм, както и приносът на поведенческия подход към идеологията и практиката на държавната намеса. Представена е идеята за либертарианския патернализъм и ролята й за трансформацията на „държава на благосъстоянието“ в придобиващата все по-ясни измерения „нова патерналистична държава“.
-
МОДЕЛЬ КОМПЕТЕНЦИЙ И ПРИНЦИПЫ МОНИТОРИНГА РЕЗУЛЬТАТОВ ГОСУДАРСТВЕННОГО УПРАВЛЕНИЯ
НА ОСНОВЕ ОНТОЛОГИЙ
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, ...
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, свързани с управлението на компетенциите на държавните служители. В рамките на проучването са интервюирани повече от 365 държавни служители, от ниво специалист до ниво началник отдел. Разгледани са най-популярните компетенции сред държавните служители, a именно, обща професионална, нормативно-правна, компетенции свързани с ефективността и ефикасността на работа. Групите компетенции „управление на промените”, „самоуправление и професионално израстване” се оказват сред най-малко популярните. Респондентите отбелязват също така, че имат голяма нужда от осъвременяване на професионалните си познания. Проблемът, свързан със споделяне на знания обаче продължава да е актуален, тъй като знанията, получени от служителите, в най-добрият случай се демонстрират на конференции, но се запазват предимно само за лична употреба и не се съхраняват на нито един носител на информация. Наборът от компетенции ще позволи да се опише достатъчно точно трудовото поведение, необходимо за успешното изпълнение на работата, свързана с дадена позиция или група от подобни длъжности. Онтологичният подход за оценка на компетенциите на държавните служители ще свърже задачата за оценка на компетенциите чрез трансформиране на запитването в набор от термини и концепции със специфичните нужди на проекта, поставената задача или изпълняваната функция. Създаването на система за подпомагане вземането на решения, която да гарантира, че компетенциите на държавните служители отговарят на изискванията на трудовите функции въз основа на математически методи, ще даде възможност на отделите „Човешки ресурси” ефективно да набират персонал за свободни позиции в държавните организации.
-
ОЦЕНКА НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА
НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗАЕТОСТТА В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ В АЗЕРБАЙДЖАН
Целта на настоящата разработка е да се проучи влиянието на сътруд¬ни¬че¬ството между университетите и индустрията върху по-нататъшното развитие на кад¬ро¬вия потенциал, зает в областта на туризма в Азербайджан. Въпреки че туризмът в Азер-байджан продължава да се развива, той е изправен пред значителни предиз¬ви¬ка-телства, свързани с кадровия ...
Целта на настоящата разработка е да се проучи влиянието на сътруд¬ни¬че¬ството между университетите и индустрията върху по-нататъшното развитие на кад¬ро¬вия потенциал, зает в областта на туризма в Азербайджан. Въпреки че туризмът в Азер-байджан продължава да се развива, той е изправен пред значителни предиз¬ви¬ка-телства, свързани с кадровия потенциал. Известно е, че туристическата индустрия от-правя критики към обучението по туризъм за това, че хората не са достатъчно добре подготвени за работа в сферата. За съжаление, в наши дни се забелязва, че по-голямата част от работната сила заета в туризма в Азербайджан се състои от чужденци, а този факт доказва, че съществува пропаст между очакваните резултати в туристическата индустрия и обучението по туризъм.
За да се разберат причините за съществуващата пропаст, в статията се прави анализ на инфраструктурата на съществуващите учебни заведения в Азербайджан и се дават препоръки за изграждане на сътрудничество между образованието и ин¬ду-стрията.
Проучването е проведено с представители на туристическата индустрия и об-разованието. Представено е отношението на студентите и служителите в туризма към подобно партньорство. Анкетирани са студенти, които учат в туристически факултети и служители, работещи в туристическия сектор, и са анализирани техните впечатления и изисквания по отношение на сътрудничеството. Проучването е проведено както със студенти, така и с туристически фирми, за да се съберат данни и да се направи срав¬нителен анализ. Проучването показва, че малкото проведени изследвания в Азер¬байд¬жан систематично изучават това, от което се нуждае туристическата индустрия и сте¬пента, в която висшето образование по туризъм отговаря на тези нужди. Следователно, студентите и представителите на отрасъла предлагат да има тясно сътрудничество между обучаващите институции и отрасъла. Участниците в проучването правят предложения по отношение на сътрудничеството, например, че взаимоотношенията между представителите на индустрията и туристическите предприятия трябва да имат консултативен характер, да се осъществят програми за обмен и да се учредят независими награди в сферата на туризма.
