-
ИНФОРМАЦИОННИ АСПЕКТИ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРЕСТЪПНОСТТА
Престъпността е явление с висока социална цена и застрашава както нормалното функциониране на обществото, така и личната неприкосновеност, собствеността, честта и достойнството на гражданите. В студията се представят основни аспекти на статистическото изследване на престъпността. Изяснена е същността на престъпността като обект на статистическо ...
Престъпността е явление с висока социална цена и застрашава както нормалното функциониране на обществото, така и личната неприкосновеност, собствеността, честта и достойнството на гражданите. В студията се представят основни аспекти на статистическото изследване на престъпността. Изяснена е същността на престъпността като обект на статистическо изучаване. Представени са основните източници на данни и някои проблеми на информационното осигуряване. Описана е системата от статистически показатели за характеризиране на регистрираната престъпност. Изяснени са възможностите за статистическо изследване на латентната престъпност. Разгледани са особености при статистическото изследване на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица.
-
МОДЕЛЬ КОМПЕТЕНЦИЙ И ПРИНЦИПЫ МОНИТОРИНГА РЕЗУЛЬТАТОВ ГОСУДАРСТВЕННОГО УПРАВЛЕНИЯ
НА ОСНОВЕ ОНТОЛОГИЙ
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, ...
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, свързани с управлението на компетенциите на държавните служители. В рамките на проучването са интервюирани повече от 365 държавни служители, от ниво специалист до ниво началник отдел. Разгледани са най-популярните компетенции сред държавните служители, a именно, обща професионална, нормативно-правна, компетенции свързани с ефективността и ефикасността на работа. Групите компетенции „управление на промените”, „самоуправление и професионално израстване” се оказват сред най-малко популярните. Респондентите отбелязват също така, че имат голяма нужда от осъвременяване на професионалните си познания. Проблемът, свързан със споделяне на знания обаче продължава да е актуален, тъй като знанията, получени от служителите, в най-добрият случай се демонстрират на конференции, но се запазват предимно само за лична употреба и не се съхраняват на нито един носител на информация. Наборът от компетенции ще позволи да се опише достатъчно точно трудовото поведение, необходимо за успешното изпълнение на работата, свързана с дадена позиция или група от подобни длъжности. Онтологичният подход за оценка на компетенциите на държавните служители ще свърже задачата за оценка на компетенциите чрез трансформиране на запитването в набор от термини и концепции със специфичните нужди на проекта, поставената задача или изпълняваната функция. Създаването на система за подпомагане вземането на решения, която да гарантира, че компетенциите на държавните служители отговарят на изискванията на трудовите функции въз основа на математически методи, ще даде възможност на отделите „Човешки ресурси” ефективно да набират персонал за свободни позиции в държавните организации.
-
УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ
И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от ...
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от учени, политици, хора от практиката и други, тъй като тази концепция изисква използването на интегриран подход. Смятаме, че това е единствената възможност, а и обективната реалност налага устойчивото развитие да се реализира на практика, защото го дължим на настоящите и бъдещите поколения.
