-
ОЦЕНКА НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА
НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗАЕТОСТТА В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ В АЗЕРБАЙДЖАН
Целта на настоящата разработка е да се проучи влиянието на сътруд¬ни¬че¬ството между университетите и индустрията върху по-нататъшното развитие на кад¬ро¬вия потенциал, зает в областта на туризма в Азербайджан. Въпреки че туризмът в Азер-байджан продължава да се развива, той е изправен пред значителни предиз¬ви¬ка-телства, свързани с кадровия ...
Целта на настоящата разработка е да се проучи влиянието на сътруд¬ни¬че¬ството между университетите и индустрията върху по-нататъшното развитие на кад¬ро¬вия потенциал, зает в областта на туризма в Азербайджан. Въпреки че туризмът в Азер-байджан продължава да се развива, той е изправен пред значителни предиз¬ви¬ка-телства, свързани с кадровия потенциал. Известно е, че туристическата индустрия от-правя критики към обучението по туризъм за това, че хората не са достатъчно добре подготвени за работа в сферата. За съжаление, в наши дни се забелязва, че по-голямата част от работната сила заета в туризма в Азербайджан се състои от чужденци, а този факт доказва, че съществува пропаст между очакваните резултати в туристическата индустрия и обучението по туризъм.
За да се разберат причините за съществуващата пропаст, в статията се прави анализ на инфраструктурата на съществуващите учебни заведения в Азербайджан и се дават препоръки за изграждане на сътрудничество между образованието и ин¬ду-стрията.
Проучването е проведено с представители на туристическата индустрия и об-разованието. Представено е отношението на студентите и служителите в туризма към подобно партньорство. Анкетирани са студенти, които учат в туристически факултети и служители, работещи в туристическия сектор, и са анализирани техните впечатления и изисквания по отношение на сътрудничеството. Проучването е проведено както със студенти, така и с туристически фирми, за да се съберат данни и да се направи срав¬нителен анализ. Проучването показва, че малкото проведени изследвания в Азер¬байд¬жан систематично изучават това, от което се нуждае туристическата индустрия и сте¬пента, в която висшето образование по туризъм отговаря на тези нужди. Следователно, студентите и представителите на отрасъла предлагат да има тясно сътрудничество между обучаващите институции и отрасъла. Участниците в проучването правят предложения по отношение на сътрудничеството, например, че взаимоотношенията между представителите на индустрията и туристическите предприятия трябва да имат консултативен характер, да се осъществят програми за обмен и да се учредят независими награди в сферата на туризма.
-
УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ
И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от ...
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от учени, политици, хора от практиката и други, тъй като тази концепция изисква използването на интегриран подход. Смятаме, че това е единствената възможност, а и обективната реалност налага устойчивото развитие да се реализира на практика, защото го дължим на настоящите и бъдещите поколения.
-
ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ИКОНОМИКА: РАЗВИТИЕ, СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства ...
Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства са на страната на поведенческата икономика. Проследяват се историческите корени, накратко се представят идеите на поведенческата икономика за ограничените рационалност, воля и егоизъм, както и приносът на поведенческия подход към идеологията и практиката на държавната намеса. Представена е идеята за либертарианския патернализъм и ролята й за трансформацията на „държава на благосъстоянието“ в придобиващата все по-ясни измерения „нова патерналистична държава“.
