-
ТЕОРЕТИЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ
НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ
В ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ОБУЧЕНИЕ
НА СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ“
В съвременните условия все по-нарастващо е значението на професионалното образование и обучение за повишаване качеството на човешките ресурси и по-успешното им реализиране на пазара на труда. Целта на настоящата разработка е да изследва и анализира условията, при които се прилагат интерактивните методи в продължаващото обучение в Стопанска ...
В съвременните условия все по-нарастващо е значението на професионалното образование и обучение за повишаване качеството на човешките ресурси и по-успешното им реализиране на пазара на труда. Целта на настоящата разработка е да изследва и анализира условията, при които се прилагат интерактивните методи в продължаващото обучение в Стопанска академия „Д. А. Ценов“, и да формулира препоръки за неговото подобрение.
За изпълнение на посочената цел са поставени следните задачи: да се представят рамката и основните цели на професионалното образование и обучение; да се разработи методология на изследването; да се проучат добри практики на прилагане на интерактивните методи на преподаване в продължаващото обучение в страната и чужбина и част от тях да се апробират в Стопанската академия; да се генерират обобщения и формулират изводи.
В студията се доказва тезата, че използването на интерактивни методи на преподаване в продължаващото обучение в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ прави учебния материал по-достъпен и разбираем за обучаемите, стимулира тяхната активност и креативност. В резултат това води до нараснала удовлетвореност на потребителите, повишено качество на цялостния процес на обучение и висока ефективност за обучаващата организация.
Изследването достига до извода, че интерактивните методи на преподаване трябва да бъдат интензивно развивани и творчески прилагани (съобразно спецификата на конкретната дисциплина, курс и учебна тематика) и да станат основен приоритет на преподавателите, ръководствата на центровете и на висшето училище като цяло.
-
УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ
И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от ...
В настоящия труд аргументираме тезата, че устойчивото развитие е обективна потребност на хората, която е без алтернатива. В разработката изследваме малка част от зависимостта „човек–природа”. Очертани са основните постижения при практическото реализиране на устойчивото развитие. Посочени са проблеми, които трябва да бъдат изследвани и решени от учени, политици, хора от практиката и други, тъй като тази концепция изисква използването на интегриран подход. Смятаме, че това е единствената възможност, а и обективната реалност налага устойчивото развитие да се реализира на практика, защото го дължим на настоящите и бъдещите поколения.
-
МОДЕЛЬ КОМПЕТЕНЦИЙ И ПРИНЦИПЫ МОНИТОРИНГА РЕЗУЛЬТАТОВ ГОСУДАРСТВЕННОГО УПРАВЛЕНИЯ
НА ОСНОВЕ ОНТОЛОГИЙ
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, ...
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, свързани с управлението на компетенциите на държавните служители. В рамките на проучването са интервюирани повече от 365 държавни служители, от ниво специалист до ниво началник отдел. Разгледани са най-популярните компетенции сред държавните служители, a именно, обща професионална, нормативно-правна, компетенции свързани с ефективността и ефикасността на работа. Групите компетенции „управление на промените”, „самоуправление и професионално израстване” се оказват сред най-малко популярните. Респондентите отбелязват също така, че имат голяма нужда от осъвременяване на професионалните си познания. Проблемът, свързан със споделяне на знания обаче продължава да е актуален, тъй като знанията, получени от служителите, в най-добрият случай се демонстрират на конференции, но се запазват предимно само за лична употреба и не се съхраняват на нито един носител на информация. Наборът от компетенции ще позволи да се опише достатъчно точно трудовото поведение, необходимо за успешното изпълнение на работата, свързана с дадена позиция или група от подобни длъжности. Онтологичният подход за оценка на компетенциите на държавните служители ще свърже задачата за оценка на компетенциите чрез трансформиране на запитването в набор от термини и концепции със специфичните нужди на проекта, поставената задача или изпълняваната функция. Създаването на система за подпомагане вземането на решения, която да гарантира, че компетенциите на държавните служители отговарят на изискванията на трудовите функции въз основа на математически методи, ще даде възможност на отделите „Човешки ресурси” ефективно да набират персонал за свободни позиции в държавните организации.
