Евгений Савельев, Виталина Куриляк, Мария Лизун, Игор Лишчински
ГЛОБАЛНАТА ПАРИЧНА ИНТЕГРАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ В ПОЛИТИКАТА
НА ОБМЕННИЯ КУРС В УКРАЙНА
Резюме:
Интернационализацията и фрагментацията на световното производство, разпространение, обмен и потребление се отразяват върху валутната система, която отдавна не се определя единствено от политическите граници. Целта на изследването е да обоснове процеса на глобалната парична интеграция и в този контекст, да определи приоритетите на обменния курс в Украйна. Представени са два вида парична интеграция, подходяща за развиващите се страни: доларизация и валутен борд. Описани са видовете доларизационни модели и тяхното развитие. Акцентът е насочен към предимствата и недостатъците на доларизацията за развиващите се страни. Разглеждат се същността и теоретичната основа на валутния борд. Представена е класификация на режимите на обменните курсове според МВФ. Обръща се внимание на социално-икономическото развитие на Украйна и паричния фактор за благосъстоянието на държавата. След двадесет и пет годишни усилия, Украйна изглежда се сблъсква със същите предизвикателства, пред които е била изправена преди двадесет и пет години: предизвикателствата на интеграцията и това да е част от глобализирания свят. Макар да е постигнат значителен напредък, все още има какво да се направи. Като се имат предвид кризите, които страната е претърпяла, може да се каже, че за Украйна е от голямо значение да присъства на международните финансови пазари. Страната не успя да извлече полза от капиталовата мобилност. Днес страната отново преживява тежка валутна и банкова криза, националната валута гривня девалвира ежедневно и много хора осъзнават факта, че салдата по сметките им се влошават. Политиците, властите и особено Националната банка на Украйна (НБУ) използват мерки, които не дават резултат. Обществото е обезпокоено и резочаровано; започнаха да се обмислят решения подобни на тези на твърдите привържениците на теорията за биполярното схващане като например валутния борд и доларизацията. Когато се гласува за или против някой от моделите на валутния режим в икономическата реформа на Украйна, трябва да се има предвид факта, че те не са универсални. Изборът на режим на валутен борд обаче позволява стабилизиране на финансовия пазар и бързо компенсиране на спада в жизнения стандарт, който е резултат от грешни изчисления, злоупотреби и вероятно измами в полза на някои корумпирани олигархични групи в системата на валутната политика.
Андрей Захариев, М. Димитров
ЗА ЕФЕКТИВНАТА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
В ОТВОРЕНАТА ИКОНОМИКА НА ЕС
Резюме:
След финансовата криза от 2008 г. страните-членки на ЕС вече седем години (оценката е към 2015 г.) не могат да достигнат предкризисните нива на растеж на националния си БВП. Голяма част от страните членки започват да изпитват дискомфорта и на дефлацията като нов фактор, отлагащ във времето процеса на посткризисно възстановяване. Така общественият дебат се насочва към логичния въпрос дали и доколко политики на експанзия на публичния сектор чрез увеличаването на държавните разходи е в състояние да промени установената тенденция и да позволи възстановяване на нивата на растеж. Целта на разработката е да анализира в европейски контекст доколко и дали експанзионистичната държавна политика за посткризисно възстановяване създава ефективни положителни икономически резултати. В първата част се анализират причините за възникването на глобалната финансова криза. Във втората част се разглеждат в критичен контекст кейнсианската теория и теорията за бизнес цикъла на австрийската икономическа школа. Анализира се фискалната позиция на страните от ЕС преди и след кризата, като се разграничават новите тенденции. В третата част се оценява нетната фискална позиция на българското правителство и връзката с растежа на БВП в периода преди, по време и непосредствено след пика на кризата от 2008 г. В четвъртата част се оценява валутно- курсовото ребалансиране на диспропорциите в отворените икономики на ЕС и САЩ, като възможен фактор за различията в темпове за посткризисно възстановяване. Разработката е обогатена с осем таблици и 5 фигури. В библиографската справка са включени 26 източника, вкл. 8 на български език. В методически план е приложен сравнителен анализ, корелационен анализ, методите на индукцията и дедукцията. Данните в отделните части и в различните аналитични разрези са на годишна и месечна база, като най-ранния обхванат момент е януари 2000 г., а най-късния – към датата на депозиране на студията – е януари 2015 г.
