-
КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕГИОНАЛНАТА ДАНЪЧНА СВОБОДА
В разработката се изследват въпросите, свързани с теоретичните основи на понятията собствени местни приходи, местен данък и регионална данъчна свобода и се очертават вариантите за разпределение на данъчните правомощия – между вертикалните нива на публичния сектор. Извеждат се критерии, на базата на които общинските данъци се класифицират в ...
В разработката се изследват въпросите, свързани с теоретичните основи на понятията собствени местни приходи, местен данък и регионална данъчна свобода и се очертават вариантите за разпределение на данъчните правомощия – между вертикалните нива на публичния сектор. Извеждат се критерии, на базата на които общинските данъци се класифицират в дефинирани от автора три групи (изключително местни, типично местни и квази (паралелни) местни данъци) и се очертават специфичните характеристики на всяка от групите. Анализират се силните и слабите страни на крайно децентрализирания вариант, крайно централизираният вариант и смесеният модел за разпределение на данъчни правомощия между централната и местните власти. Уточнява се, че децентрализираното разделение на приходните правомощия в най-висока степен удовлетворява изискванията за регионална финансова свобода, като се посочват и ограниченията на подобен модел. Изследва се българската практика в областта на местната данъчна автономност и се прави качествена оценка на общинската приходна свобода. Обобщава се, че всяка данъчната система, която съответства на нормативно заложени изисквания за налагане принципите на местното самоуправление и гарантира правомощия на местните власти при определяне размера на общинските данъци, следва да се разглежда като удачен вариант за уреждане на вертикалните фискални взаимоотношения. Фактът, че местната данъчна свобода (автономност) е основен компонент на политиката към фискална децентрализация, определя актуалността на изследването и неговото значение в теоретико-приложен аспект. На тази основа като обект на настоящата разработка се определя данъчната самостоятелност на регионите. Предмет на разработката са качествените параметри на регионалната приходна свобода и ефектите от различните модели за разпределение на данъчните правомощия върху обекта на изследване. Аргументира се тезата, че местните налози и децентрализираното разпределение на данъчните приходи, като важни компоненти на регионалната приходна автономност, са в основата на политиката към реална финансова независимост на местните юрисдикции (в т.ч. в България).
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА НА МАРКЕТИНГОВИЯ МИКС В КУЛТУРНИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ
Управлението на културните дейности е актуален въпрос във все по-бурно развиващия се културен и творчески сектор. Част от менажирането на тези дейности е и прилагането на релевантни маркетингови концепции при планирането и организацията на културни събития. В тази връзка целта на настоящия труд е да се изведе маркетингов микс за културния сектор и ...
Управлението на културните дейности е актуален въпрос във все по-бурно развиващия се културен и творчески сектор. Част от менажирането на тези дейности е и прилагането на релевантни маркетингови концепции при планирането и организацията на културни събития. В тази връзка целта на настоящия труд е да се изведе маркетингов микс за културния сектор и да се изследва неговото приложение при провеждането на културни събития. Направен е теоретичен анализ на различни постановки за концепцията маркетингов микс и е изведен авторски модел с обосновани елементи на микса, приложим за културния сектор. Моделът е тестван с помощта на специално разработен за целта инструментариум. Събрани и анализирани са данни за всеки от елементите на предложения маркетингов микс и съставящите ги променливи. Изследването е проведено четири последователни години. На база изведените резултати са представени насоки за планирането и приложението на елементите от маркетинговия микс при реализацията на културна дейност.
-
РАЗВИТИЕ НА НИСКОВЪГЛЕРОДНИЯ ТРАНСПОРТ В ЕВРОПА:
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И СТИМУЛИ ЗА ПОКУПКА
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния ...
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния сектор. Обект на настоящата работа е нисковъглеродният транспорт в Европа. В основата й е извеждането на сравнителен анализ на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г. За целите на фокусиране на изследването върху развитието на нисковъглеродния транспорт в Европа и прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка в по-широк мащаб са анализирани локалните мерки, използвани в отделните държави. Тезата, върху която авторът акцентира, е свързана с твърдението, че България трябва да следва добрите практики в ЕС, свързани със стимули при покупката на автомобили с ниски емисии на въглероден диоксид, както и с данъчни облекчения.
Задачите, които се поставят с настоящата работа, са, както следва:
- да се изведат мерките за декарбонизация на автомобилния транспорт;
- да се анализира състоянието на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г.;
- да се изведат в сравнителен аспект прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка, целящи подобряване екологичността на автомобилния парк в държавите в Европа.
В резултат на извършения анализ е извеждането на добрите практики на финансово насърчаване в част от европейските държави и обоснованата необходимост от преразглеждането на данъчната политика, свързана с облагането на автомобилите в развиващите се европейски страни, като: България, Естония, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
