ТРАНСФОРМАЦИЯ КЪМ ГЪВКАВО УПРАВЛЕНИЕ
НА ПРОЕКТИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРЕД IT ИНДУСТРИЯТА
Целта на студията е да се анализират и критично да се оценят предизвикателствата пред организационното мигриране от традиционно към гъвкаво управление на проекти и да се предложи организационна рамка с условия за по-успешна трансформация към Agile. Обект на проучване е управлението на проекти в IT сектора. Предмет на изследване е трансформацията ...
Целта на студията е да се анализират и критично да се оценят предизвикателствата пред организационното мигриране от традиционно към гъвкаво управление на проекти и да се предложи организационна рамка с условия за по-успешна трансформация към Agile. Обект на проучване е управлението на проекти в IT сектора. Предмет на изследване е трансформацията от традиционно към гъвкаво управление на проекти в дейността на IT компаниите. Изследователската теза гласи, че трансформацията (мигрирането) от традиционно към гъвкаво управление на проекти е сложна организационна иновация, която изисква създаване на подходящи условия, които да са релевантни на диагностираните слабости и в същото време да се наложат не по бюрократичен, а по гъвкав начин. Задачите на проучването са: 1) Изясняване на еволюцията в управлението на проекти и на ключови фактори и предизвикателства при трансформация от традиционно към гъвкаво управление; 2) Валидиране на изводите от вторичните източници чрез емпирично проучване на критичните фактори за успешна трансформация към гъвкаво управление; 3) Формулиране на предложения за необходимите условия и организаци-онни интервенции, които да подпомогнат процеса на мигриране към гъвкавия подход. Проведено е емпирично изследване и са проучени факторите и предизвикателствата в процеса на преминаване към Agile сред респонденти от различни компании (n=98). На база на констатациите са изведени ключови условия за организационни интервенции, които да бъдат следвани за осъществяване на ефикасно мигриране към гъвкав подход.
РАЗВИТИЕ НА НИСКОВЪГЛЕРОДНИЯ ТРАНСПОРТ В ЕВРОПА:
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И СТИМУЛИ ЗА ПОКУПКА
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния ...
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния сектор. Обект на настоящата работа е нисковъглеродният транспорт в Европа. В основата й е извеждането на сравнителен анализ на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г. За целите на фокусиране на изследването върху развитието на нисковъглеродния транспорт в Европа и прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка в по-широк мащаб са анализирани локалните мерки, използвани в отделните държави. Тезата, върху която авторът акцентира, е свързана с твърдението, че България трябва да следва добрите практики в ЕС, свързани със стимули при покупката на автомобили с ниски емисии на въглероден диоксид, както и с данъчни облекчения.
Задачите, които се поставят с настоящата работа, са, както следва:
- да се изведат мерките за декарбонизация на автомобилния транспорт;
- да се анализира състоянието на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г.;
- да се изведат в сравнителен аспект прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка, целящи подобряване екологичността на автомобилния парк в държавите в Европа.
В резултат на извършения анализ е извеждането на добрите практики на финансово насърчаване в част от европейските държави и обоснованата необходимост от преразглеждането на данъчната политика, свързана с облагането на автомобилите в развиващите се европейски страни, като: България, Естония, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
