-
ТЕНДЕНЦИИ В ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВЪНШНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ НА БЪЛГАРИЯ
Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на ...
Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на Съюза. Тези дисбаланси се идентифицират от Европейската комисия на базата на публикувани от нея ежегодни Доклади за механизма за предупреждение (ДМП). Първият доклад за механизма за предупреждение от 2012 г. е началната стъпка в прилагането на нова надзорна процедура за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси – „Процедура при макроикономически дисбалан¬си“ (ПМД). Надзорът с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е въведен като важен инструмент на рамката за икономическо управление на ЕС. Той е приет като част от т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“ за укрепване на икономическото управление в ЕС, в който, наред с другото, е предвидено значително засил¬ва¬не на надзора на фискалните политики на страните-членки на ЕС. Надзорът на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е част от европейския семестър, с който е въведен интегриран и превантивен подход по отношение на предизвикателствата пред икономическата политика на ЕС, насочен към осигуряване на фискална устойчивост, конкурентоспособност, стабилност на финансовите пазари и икономически растеж.
Настоящото изследване се фокусира върху показателите в рамките на ПМД, описващи външните дисбаланси и конкурентоспособността на българската икономика, и тенденциите в тяхното изменение. Тези показатели са част от общо 14 основни индикатора, съдържащи се в т. нар. „табло на ПМД“ за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Показателите за външния сектор са следните пет: 1) Салдо по текущата сметка на платежния баланс; 2) Нетна международна инвестиционна позиция; 3) Реален ефективен валутен курс; 4) Пазарен дял на износа в световния износ; 5) Номинални разходи за труд на единица продукция. Статистическите измерители на всеки един от тези показатели, източниците на данните и статистическите им области, са представени в студията. За всеки от посочените показатели са определени индикативни прагове в таблото на ПМД. Периодът, който се анализира в разработката, е от 2010 г. до 2021 г., включително. Този период съответства на публикуваните от Европейската комисия доклади за механизма за предупреждение от 2012 г. до 2023 г., включително.
Акцент в настоящото изследване се поставя върху анализа на ма-кроико¬номическите дисбаланси във външния сектор и конкурентоспособността в българската икономика. За целта в студията се анализират показателите за външния сектор от таблицата на ПМД, които България не изпълнява, т.е. са извън индикативните им прагове, през периода от 2010 г. до 2021 г., включително. За тези показатели Европейската комисия е констатирала, че в България са налице външни макроикономически дисбаланси през изследвания период. На практика това са показателите нетна международна инвестиционна позиция, номинални разходи за труд на единица продукция и салдо по текущата сметка на платежния баланс.
Настоящото изследване допринася за по-пълното интерпретиране на количествените данни в таблицата на ПМД за България и свързаните с тях оценки на рисковете пред макроикономическата стабилност в контекста на спецификата на националната икономика.
-
РАЗВИТИЕ НА НИСКОВЪГЛЕРОДНИЯ ТРАНСПОРТ В ЕВРОПА:
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И СТИМУЛИ ЗА ПОКУПКА
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния ...
Процесът на отговор на страните от Европа по отношение на изискванията за развитие на нисковъглеродна и екологична среда поставят множество предизвикателства пред отделните държави. Изпълнението на заложените нормативи в Европейския зелен пакт налага действия в различни икономически сфери в корпоративния, производствения, публичния и частния сектор. Обект на настоящата работа е нисковъглеродният транспорт в Европа. В основата й е извеждането на сравнителен анализ на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г. За целите на фокусиране на изследването върху развитието на нисковъглеродния транспорт в Европа и прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка в по-широк мащаб са анализирани локалните мерки, използвани в отделните държави. Тезата, върху която авторът акцентира, е свързана с твърдението, че България трябва да следва добрите практики в ЕС, свързани със стимули при покупката на автомобили с ниски емисии на въглероден диоксид, както и с данъчни облекчения.
Задачите, които се поставят с настоящата работа, са, както следва:
- да се изведат мерките за декарбонизация на автомобилния транспорт;
- да се анализира състоянието на емисиите на въглероден диоксид – средно равнище за периода 2007 – 2018 г. (хил. т.) и продажбата на леки автомобили – средно равнище за периода 2007 – 2020 г.;
- да се изведат в сравнителен аспект прилаганите данъчни облекчения и стимули за покупка, целящи подобряване екологичността на автомобилния парк в държавите в Европа.
В резултат на извършения анализ е извеждането на добрите практики на финансово насърчаване в част от европейските държави и обоснованата необходимост от преразглеждането на данъчната политика, свързана с облагането на автомобилите в развиващите се европейски страни, като: България, Естония, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА НА МАРКЕТИНГОВИЯ МИКС В КУЛТУРНИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ
Управлението на културните дейности е актуален въпрос във все по-бурно развиващия се културен и творчески сектор. Част от менажирането на тези дейности е и прилагането на релевантни маркетингови концепции при планирането и организацията на културни събития. В тази връзка целта на настоящия труд е да се изведе маркетингов микс за културния сектор и ...
Управлението на културните дейности е актуален въпрос във все по-бурно развиващия се културен и творчески сектор. Част от менажирането на тези дейности е и прилагането на релевантни маркетингови концепции при планирането и организацията на културни събития. В тази връзка целта на настоящия труд е да се изведе маркетингов микс за културния сектор и да се изследва неговото приложение при провеждането на културни събития. Направен е теоретичен анализ на различни постановки за концепцията маркетингов микс и е изведен авторски модел с обосновани елементи на микса, приложим за културния сектор. Моделът е тестван с помощта на специално разработен за целта инструментариум. Събрани и анализирани са данни за всеки от елементите на предложения маркетингов микс и съставящите ги променливи. Изследването е проведено четири последователни години. На база изведените резултати са представени насоки за планирането и приложението на елементите от маркетинговия микс при реализацията на културна дейност.
