-
ТРАНСФОРМАЦИЯ КЪМ ГЪВКАВО УПРАВЛЕНИЕ
НА ПРОЕКТИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРЕД IT ИНДУСТРИЯТА
Целта на студията е да се анализират и критично да се оценят предизвикателствата пред организационното мигриране от традиционно към гъвкаво управление на проекти и да се предложи организационна рамка с условия за по-успешна трансформация към Agile. Обект на проучване е управлението на проекти в IT сектора. Предмет на изследване е трансформацията ...
Целта на студията е да се анализират и критично да се оценят предизвикателствата пред организационното мигриране от традиционно към гъвкаво управление на проекти и да се предложи организационна рамка с условия за по-успешна трансформация към Agile. Обект на проучване е управлението на проекти в IT сектора. Предмет на изследване е трансформацията от традиционно към гъвкаво управление на проекти в дейността на IT компаниите. Изследователската теза гласи, че трансформацията (мигрирането) от традиционно към гъвкаво управление на проекти е сложна организационна иновация, която изисква създаване на подходящи условия, които да са релевантни на диагностираните слабости и в същото време да се наложат не по бюрократичен, а по гъвкав начин. Задачите на проучването са: 1) Изясняване на еволюцията в управлението на проекти и на ключови фактори и предизвикателства при трансформация от традиционно към гъвкаво управление; 2) Валидиране на изводите от вторичните източници чрез емпирично проучване на критичните фактори за успешна трансформация към гъвкаво управление; 3) Формулиране на предложения за необходимите условия и организаци-онни интервенции, които да подпомогнат процеса на мигриране към гъвкавия подход. Проведено е емпирично изследване и са проучени факторите и предизвикателствата в процеса на преминаване към Agile сред респонденти от различни компании (n=98). На база на констатациите са изведени ключови условия за организационни интервенции, които да бъдат следвани за осъществяване на ефикасно мигриране към гъвкав подход.
-
КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕГИОНАЛНАТА ДАНЪЧНА СВОБОДА
В разработката се изследват въпросите, свързани с теоретичните основи на понятията собствени местни приходи, местен данък и регионална данъчна свобода и се очертават вариантите за разпределение на данъчните правомощия – между вертикалните нива на публичния сектор. Извеждат се критерии, на базата на които общинските данъци се класифицират в ...
В разработката се изследват въпросите, свързани с теоретичните основи на понятията собствени местни приходи, местен данък и регионална данъчна свобода и се очертават вариантите за разпределение на данъчните правомощия – между вертикалните нива на публичния сектор. Извеждат се критерии, на базата на които общинските данъци се класифицират в дефинирани от автора три групи (изключително местни, типично местни и квази (паралелни) местни данъци) и се очертават специфичните характеристики на всяка от групите. Анализират се силните и слабите страни на крайно децентрализирания вариант, крайно централизираният вариант и смесеният модел за разпределение на данъчни правомощия между централната и местните власти. Уточнява се, че децентрализираното разделение на приходните правомощия в най-висока степен удовлетворява изискванията за регионална финансова свобода, като се посочват и ограниченията на подобен модел. Изследва се българската практика в областта на местната данъчна автономност и се прави качествена оценка на общинската приходна свобода. Обобщава се, че всяка данъчната система, която съответства на нормативно заложени изисквания за налагане принципите на местното самоуправление и гарантира правомощия на местните власти при определяне размера на общинските данъци, следва да се разглежда като удачен вариант за уреждане на вертикалните фискални взаимоотношения. Фактът, че местната данъчна свобода (автономност) е основен компонент на политиката към фискална децентрализация, определя актуалността на изследването и неговото значение в теоретико-приложен аспект. На тази основа като обект на настоящата разработка се определя данъчната самостоятелност на регионите. Предмет на разработката са качествените параметри на регионалната приходна свобода и ефектите от различните модели за разпределение на данъчните правомощия върху обекта на изследване. Аргументира се тезата, че местните налози и децентрализираното разпределение на данъчните приходи, като важни компоненти на регионалната приходна автономност, са в основата на политиката към реална финансова независимост на местните юрисдикции (в т.ч. в България).
-
ТЕНДЕНЦИИ В ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВЪНШНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ НА БЪЛГАРИЯ
Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на ...
Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на Съюза. Тези дисбаланси се идентифицират от Европейската комисия на базата на публикувани от нея ежегодни Доклади за механизма за предупреждение (ДМП). Първият доклад за механизма за предупреждение от 2012 г. е началната стъпка в прилагането на нова надзорна процедура за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси – „Процедура при макроикономически дисбалан¬си“ (ПМД). Надзорът с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е въведен като важен инструмент на рамката за икономическо управление на ЕС. Той е приет като част от т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“ за укрепване на икономическото управление в ЕС, в който, наред с другото, е предвидено значително засил¬ва¬не на надзора на фискалните политики на страните-членки на ЕС. Надзорът на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е част от европейския семестър, с който е въведен интегриран и превантивен подход по отношение на предизвикателствата пред икономическата политика на ЕС, насочен към осигуряване на фискална устойчивост, конкурентоспособност, стабилност на финансовите пазари и икономически растеж.
Настоящото изследване се фокусира върху показателите в рамките на ПМД, описващи външните дисбаланси и конкурентоспособността на българската икономика, и тенденциите в тяхното изменение. Тези показатели са част от общо 14 основни индикатора, съдържащи се в т. нар. „табло на ПМД“ за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Показателите за външния сектор са следните пет: 1) Салдо по текущата сметка на платежния баланс; 2) Нетна международна инвестиционна позиция; 3) Реален ефективен валутен курс; 4) Пазарен дял на износа в световния износ; 5) Номинални разходи за труд на единица продукция. Статистическите измерители на всеки един от тези показатели, източниците на данните и статистическите им области, са представени в студията. За всеки от посочените показатели са определени индикативни прагове в таблото на ПМД. Периодът, който се анализира в разработката, е от 2010 г. до 2021 г., включително. Този период съответства на публикуваните от Европейската комисия доклади за механизма за предупреждение от 2012 г. до 2023 г., включително.
Акцент в настоящото изследване се поставя върху анализа на ма-кроико¬номическите дисбаланси във външния сектор и конкурентоспособността в българската икономика. За целта в студията се анализират показателите за външния сектор от таблицата на ПМД, които България не изпълнява, т.е. са извън индикативните им прагове, през периода от 2010 г. до 2021 г., включително. За тези показатели Европейската комисия е констатирала, че в България са налице външни макроикономически дисбаланси през изследвания период. На практика това са показателите нетна международна инвестиционна позиция, номинални разходи за труд на единица продукция и салдо по текущата сметка на платежния баланс.
Настоящото изследване допринася за по-пълното интерпретиране на количествените данни в таблицата на ПМД за България и свързаните с тях оценки на рисковете пред макроикономическата стабилност в контекста на спецификата на националната икономика.
