-
ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС В АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Настоящата научна разработка анализира обществения интерес в контекста на административните отношения. Представени са теории и схващания за обществения интерес в администрацията и управлението, като са разгледани детайлно основанията за обществен интерес. Обосновани са същността и характеристиките на административното договаряне като ...
Настоящата научна разработка анализира обществения интерес в контекста на административните отношения. Представени са теории и схващания за обществения интерес в администрацията и управлението, като са разгледани детайлно основанията за обществен интерес. Обосновани са същността и характеристиките на административното договаряне като административно отношение. Аргументирани са ролята и значението на административното договаряне за управлението. Основна цел на студията е да се разкрие съдържателната страна на „обществения интерес“ и да се представи значението му за административните отношения. За постигането й са поставени следните задачи: теоретичен анализ на научните постановки за „обществен интерес“ в администрацията и управлението; да се разгледат административните отношения в управлението; практическо изследване на обществения интерес в административните отношения; обобщаване на постигнатите резултати, формулиране на изводи и препоръки. Изследователската теза е подчинена на идеята за ключовата роля на обществения интерес в административните отношения, като след проведено емпирично изследване е потвърдена. Проучването достига до извода, че общественият интерес е в основата на публичните политики и публичния интерес, той е ключова предпоставка за развитие на административен капацитет и снижаване на административни тежести.
-
СЯНКАТА НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и ...
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и перспективи за развитие на световния пазар на продукти и услуги с криминална насоченост в условията на глобализация. В основата на направения обзор и сравнителен анализ лежат отчети и достъпни статистически материали на известни световни изследователски центрове, чиято дейност е свързана с изследване проблемите на информационната безопасност и противопоставяне на киберпрестъпността. Извършен е анализ на съвременните информационни заплахи за личността, обществото и държавата, които влизат в рейтинга на глобалните рискове. Анализиран е голям обем статистически данни, характеризиращи такива аспекти на сенчестата цифрова икономика, като активност на киберпрестъпниците, регионално разпределение на киберпрестъпността, вреди от известни компютърни инциденти. Показан е устойчивият ръст не само на количествените показатели, но и на качествените (стойностни) характеристики на киберпрестъпленията. Специално внимание се обръща на разработването и определянето на категория¬та “сенчеста цифрова икономика”, нейната структура и генезис, с обособяването на такива съставни части, като “сенчести информационни технологии”, “сенчести информационни системи” и “сенчеста цифрова икономика”. Извършен е всестранен анализ на еволюцията на термина “сенчеста цифрова икономика”, като са очертани пет основни подхода: юридически, математически, социално-психологически, организационно-управленчески и икономическо-финансов. Разгледана е пазарната сегментация с обособяването на продукти и услуги. Изтъква се криминалният фактор за производство на продукти и услуги. Предлага се нова класификация на програмните продукти и информационни услуги с криминална насоченост. Обособява се група “перспективни” услуги, които могат да нанесат непоправима и съществена вреда на държавните и търговските информационни системи. Извършен е анализ на методите за измерване и подходите за оценка на нивото на сенчестата цифрова икономика, определени са основните фактори, които им влияят. Установено е нивото на подкрепа на сенчестата цифрова икономика от организираните криминални групи и е направен извода, че от тяхна страна се стимулира разработването и многократно се увеличава търсенето на съответните продукти и услуги. Резултатите от настоящото изследване могат да послужат като основа за прогнози, ефективна борба и противопоставяне на проявите на сенчестата цифрова икономика
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
