-
ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ТЯХНОТО МЯСТО
В КОМУНИКАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Теоретици и практици непрекъснато допълват най-правилната дефиниция, която да обясни и аргументира понятието „връзки с обществеността“. То несъмнено е свързано с управление на комуникацията, с цел да бъде изградена ползотворна взаимна връзка и разбирателство между организацията и публиките й. Изграждането на системата „PR“ е сложен процес, чрез ...
Теоретици и практици непрекъснато допълват най-правилната дефиниция, която да обясни и аргументира понятието „връзки с обществеността“. То несъмнено е свързано с управление на комуникацията, с цел да бъде изградена ползотворна взаимна връзка и разбирателство между организацията и публиките й. Изграждането на системата „PR“ е сложен процес, чрез който се постига оптимална публичност за дейността на организацията. Това подобрява нейния авторитет, което е гарант за поддържане на благоприятен имидж сред широката общественост. Тезата, която защитава авторът, е, че връзките с обществеността спомагат за хармонизирането на интересите между организацията и групите в обществото, за поддържането на непрекъсната двупосочна връзка с потребителите, за избора на адекватна реакция в кризисни ситуации, за прозрачността и публичността на действията им в бизнеса. Целта на изследването е да се анализира и интерпретира публичното мнение, отношението и всякакви други въпроси, които касаят изследваните структури, и да се представят маркетингови инструменти за подобряване на позиционирането им пред публиките. Основните задачи се свеждат до анализиране на връзките с обществеността; очертаване на практическите аспекти и главните дейности на специалистите по връзки с обществеността; представяне на задълженията на PR специалистите и PR дейностите, осъществявани в промишлено предприятие и публична институция; очертаване на основните инструменти на маркетинга на връзките с обществеността, които се използват и в двете изследвани структури.
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БИЗНЕС СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ПРИРОДОПОЛЗАНЕ НА УКРАЙНА
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за ...
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за предприемаческа дейност. В това отношение университетите играят много важна роля в създаването и развитието на предприемаческо мислене сред студентите. Изследването обхваща извадка от студенти, обучавани в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. Целта на изследването е да се проучат факторите, които оказват влияние на предприемаческите намерения на студентите в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. За постигане на основната цел са определени следните изследователски задачи:
- да се анализират демографските данни на изследваната извадка;
- да се анализират намеренията на студентите за кариерно развитие;
- да се анализира въздействието на първичните детерминанти според Теорията на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
- да се анализира влиянието на вторичните детерминанти по теория на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
Изследването се основава на теорията на планираното поведение. Основната теза на изследването е следната: предприемаческите намерения на студентите са резултат от въздействието на две групи фактори. Първата група включва ключови фактори за избор на кариера като нагласи, субективни норми и възприеман поведенчески контрол. Втората група обхваща контекстни фактори като университетския контекст, семейния контекст, личните мотиви и социалния / културния контекст.
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
