-
СЯНКАТА НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и ...
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и перспективи за развитие на световния пазар на продукти и услуги с криминална насоченост в условията на глобализация. В основата на направения обзор и сравнителен анализ лежат отчети и достъпни статистически материали на известни световни изследователски центрове, чиято дейност е свързана с изследване проблемите на информационната безопасност и противопоставяне на киберпрестъпността. Извършен е анализ на съвременните информационни заплахи за личността, обществото и държавата, които влизат в рейтинга на глобалните рискове. Анализиран е голям обем статистически данни, характеризиращи такива аспекти на сенчестата цифрова икономика, като активност на киберпрестъпниците, регионално разпределение на киберпрестъпността, вреди от известни компютърни инциденти. Показан е устойчивият ръст не само на количествените показатели, но и на качествените (стойностни) характеристики на киберпрестъпленията. Специално внимание се обръща на разработването и определянето на категория¬та “сенчеста цифрова икономика”, нейната структура и генезис, с обособяването на такива съставни части, като “сенчести информационни технологии”, “сенчести информационни системи” и “сенчеста цифрова икономика”. Извършен е всестранен анализ на еволюцията на термина “сенчеста цифрова икономика”, като са очертани пет основни подхода: юридически, математически, социално-психологически, организационно-управленчески и икономическо-финансов. Разгледана е пазарната сегментация с обособяването на продукти и услуги. Изтъква се криминалният фактор за производство на продукти и услуги. Предлага се нова класификация на програмните продукти и информационни услуги с криминална насоченост. Обособява се група “перспективни” услуги, които могат да нанесат непоправима и съществена вреда на държавните и търговските информационни системи. Извършен е анализ на методите за измерване и подходите за оценка на нивото на сенчестата цифрова икономика, определени са основните фактори, които им влияят. Установено е нивото на подкрепа на сенчестата цифрова икономика от организираните криминални групи и е направен извода, че от тяхна страна се стимулира разработването и многократно се увеличава търсенето на съответните продукти и услуги. Резултатите от настоящото изследване могат да послужат като основа за прогнози, ефективна борба и противопоставяне на проявите на сенчестата цифрова икономика
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БИЗНЕС СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ПРИРОДОПОЛЗАНЕ НА УКРАЙНА
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за ...
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за предприемаческа дейност. В това отношение университетите играят много важна роля в създаването и развитието на предприемаческо мислене сред студентите. Изследването обхваща извадка от студенти, обучавани в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. Целта на изследването е да се проучат факторите, които оказват влияние на предприемаческите намерения на студентите в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. За постигане на основната цел са определени следните изследователски задачи:
- да се анализират демографските данни на изследваната извадка;
- да се анализират намеренията на студентите за кариерно развитие;
- да се анализира въздействието на първичните детерминанти според Теорията на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
- да се анализира влиянието на вторичните детерминанти по теория на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
Изследването се основава на теорията на планираното поведение. Основната теза на изследването е следната: предприемаческите намерения на студентите са резултат от въздействието на две групи фактори. Първата група включва ключови фактори за избор на кариера като нагласи, субективни норми и възприеман поведенчески контрол. Втората група обхваща контекстни фактори като университетския контекст, семейния контекст, личните мотиви и социалния / културния контекст.
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
