СЯНКАТА НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и ...
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и перспективи за развитие на световния пазар на продукти и услуги с криминална насоченост в условията на глобализация. В основата на направения обзор и сравнителен анализ лежат отчети и достъпни статистически материали на известни световни изследователски центрове, чиято дейност е свързана с изследване проблемите на информационната безопасност и противопоставяне на киберпрестъпността. Извършен е анализ на съвременните информационни заплахи за личността, обществото и държавата, които влизат в рейтинга на глобалните рискове. Анализиран е голям обем статистически данни, характеризиращи такива аспекти на сенчестата цифрова икономика, като активност на киберпрестъпниците, регионално разпределение на киберпрестъпността, вреди от известни компютърни инциденти. Показан е устойчивият ръст не само на количествените показатели, но и на качествените (стойностни) характеристики на киберпрестъпленията. Специално внимание се обръща на разработването и определянето на категория¬та “сенчеста цифрова икономика”, нейната структура и генезис, с обособяването на такива съставни части, като “сенчести информационни технологии”, “сенчести информационни системи” и “сенчеста цифрова икономика”. Извършен е всестранен анализ на еволюцията на термина “сенчеста цифрова икономика”, като са очертани пет основни подхода: юридически, математически, социално-психологически, организационно-управленчески и икономическо-финансов. Разгледана е пазарната сегментация с обособяването на продукти и услуги. Изтъква се криминалният фактор за производство на продукти и услуги. Предлага се нова класификация на програмните продукти и информационни услуги с криминална насоченост. Обособява се група “перспективни” услуги, които могат да нанесат непоправима и съществена вреда на държавните и търговските информационни системи. Извършен е анализ на методите за измерване и подходите за оценка на нивото на сенчестата цифрова икономика, определени са основните фактори, които им влияят. Установено е нивото на подкрепа на сенчестата цифрова икономика от организираните криминални групи и е направен извода, че от тяхна страна се стимулира разработването и многократно се увеличава търсенето на съответните продукти и услуги. Резултатите от настоящото изследване могат да послужат като основа за прогнози, ефективна борба и противопоставяне на проявите на сенчестата цифрова икономика
ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА КЛИЕНТОЦЕНТРИЧНИТЕ БИЗНЕС МОДЕЛИ
В настоящата студия са представени съвременни клиентоцентрични подходи за управление на бизнеса. Обстойно са разгледани същността, ползите и възможностите за приложение на концепциите Пожизнена стойност на клиента, Клиентски капитал и Ангажиране на клиента. Целта на настоящата разработка е, въз основа на прегледа на съществуващите клиентоцентрични ...
В настоящата студия са представени съвременни клиентоцентрични подходи за управление на бизнеса. Обстойно са разгледани същността, ползите и възможностите за приложение на концепциите Пожизнена стойност на клиента, Клиентски капитал и Ангажиране на клиента. Целта на настоящата разработка е, въз основа на прегледа на съществуващите клиентоцентрични бизнес модели, да се изведат възможностите за тяхното приложение. На база посочените техни силни и слаби страни, е разработен авторски клиентски ориентиран модел за поддържане на взаимоотношенията с потребителите, който интегрира и преодолява недостатъците на разгледаните модели.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БИЗНЕС СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ПРИРОДОПОЛЗАНЕ НА УКРАЙНА
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за ...
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за предприемаческа дейност. В това отношение университетите играят много важна роля в създаването и развитието на предприемаческо мислене сред студентите. Изследването обхваща извадка от студенти, обучавани в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. Целта на изследването е да се проучат факторите, които оказват влияние на предприемаческите намерения на студентите в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. За постигане на основната цел са определени следните изследователски задачи:
- да се анализират демографските данни на изследваната извадка;
- да се анализират намеренията на студентите за кариерно развитие;
- да се анализира въздействието на първичните детерминанти според Теорията на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
- да се анализира влиянието на вторичните детерминанти по теория на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
Изследването се основава на теорията на планираното поведение. Основната теза на изследването е следната: предприемаческите намерения на студентите са резултат от въздействието на две групи фактори. Първата група включва ключови фактори за избор на кариера като нагласи, субективни норми и възприеман поведенчески контрол. Втората група обхваща контекстни фактори като университетския контекст, семейния контекст, личните мотиви и социалния / културния контекст.
