-
СЯНКАТА НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и ...
Обсъжда се едно ново направление в научните изследвания, свързани с обособяването на нов сегмент в сенчестата икономика, а именно сенчеста икономика в сферата на използване на информационните и комуникационните технологии или сенчеста цифрова икономика. Поставя се задачата да се формира научна представа за основните тенденции, направления и перспективи за развитие на световния пазар на продукти и услуги с криминална насоченост в условията на глобализация. В основата на направения обзор и сравнителен анализ лежат отчети и достъпни статистически материали на известни световни изследователски центрове, чиято дейност е свързана с изследване проблемите на информационната безопасност и противопоставяне на киберпрестъпността. Извършен е анализ на съвременните информационни заплахи за личността, обществото и държавата, които влизат в рейтинга на глобалните рискове. Анализиран е голям обем статистически данни, характеризиращи такива аспекти на сенчестата цифрова икономика, като активност на киберпрестъпниците, регионално разпределение на киберпрестъпността, вреди от известни компютърни инциденти. Показан е устойчивият ръст не само на количествените показатели, но и на качествените (стойностни) характеристики на киберпрестъпленията. Специално внимание се обръща на разработването и определянето на категория¬та “сенчеста цифрова икономика”, нейната структура и генезис, с обособяването на такива съставни части, като “сенчести информационни технологии”, “сенчести информационни системи” и “сенчеста цифрова икономика”. Извършен е всестранен анализ на еволюцията на термина “сенчеста цифрова икономика”, като са очертани пет основни подхода: юридически, математически, социално-психологически, организационно-управленчески и икономическо-финансов. Разгледана е пазарната сегментация с обособяването на продукти и услуги. Изтъква се криминалният фактор за производство на продукти и услуги. Предлага се нова класификация на програмните продукти и информационни услуги с криминална насоченост. Обособява се група “перспективни” услуги, които могат да нанесат непоправима и съществена вреда на държавните и търговските информационни системи. Извършен е анализ на методите за измерване и подходите за оценка на нивото на сенчестата цифрова икономика, определени са основните фактори, които им влияят. Установено е нивото на подкрепа на сенчестата цифрова икономика от организираните криминални групи и е направен извода, че от тяхна страна се стимулира разработването и многократно се увеличава търсенето на съответните продукти и услуги. Резултатите от настоящото изследване могат да послужат като основа за прогнози, ефективна борба и противопоставяне на проявите на сенчестата цифрова икономика
-
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ И НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които ...
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които представляват естествен фактор за развитието на стопанската активност, респ. за дългосрочното развитие на икономиката на страната, и на тази база да предложи реални практически решения за подобряване на условията за по-ефективно реализиране на стопанските процеси. Постигането на така формулираните цели изисква да бъде изпълнена следната задача, а именно, да се направи анализ на група от показатели на бизнес средата, които представляват фактор от ключово значение за нейното развитие. Основната теза в изследването е, че открояването на благоприятните възможности за качествено подобряване на определени системни показатели на бизнес средата осигурява предпоставки за стимулиране развитието на българската икономика. Въз основа на изследването може да се направи извод, че за повишаването на цялостната конкурентоспособност на българските предприятия са необходими спешни мерки на държавата за повишаване на условията, в които функционират стопанските субекти.
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
