-
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ И НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които ...
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които представляват естествен фактор за развитието на стопанската активност, респ. за дългосрочното развитие на икономиката на страната, и на тази база да предложи реални практически решения за подобряване на условията за по-ефективно реализиране на стопанските процеси. Постигането на така формулираните цели изисква да бъде изпълнена следната задача, а именно, да се направи анализ на група от показатели на бизнес средата, които представляват фактор от ключово значение за нейното развитие. Основната теза в изследването е, че открояването на благоприятните възможности за качествено подобряване на определени системни показатели на бизнес средата осигурява предпоставки за стимулиране развитието на българската икономика. Въз основа на изследването може да се направи извод, че за повишаването на цялостната конкурентоспособност на българските предприятия са необходими спешни мерки на държавата за повишаване на условията, в които функционират стопанските субекти.
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
-
ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ТЯХНОТО МЯСТО
В КОМУНИКАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Теоретици и практици непрекъснато допълват най-правилната дефиниция, която да обясни и аргументира понятието „връзки с обществеността“. То несъмнено е свързано с управление на комуникацията, с цел да бъде изградена ползотворна взаимна връзка и разбирателство между организацията и публиките й. Изграждането на системата „PR“ е сложен процес, чрез ...
Теоретици и практици непрекъснато допълват най-правилната дефиниция, която да обясни и аргументира понятието „връзки с обществеността“. То несъмнено е свързано с управление на комуникацията, с цел да бъде изградена ползотворна взаимна връзка и разбирателство между организацията и публиките й. Изграждането на системата „PR“ е сложен процес, чрез който се постига оптимална публичност за дейността на организацията. Това подобрява нейния авторитет, което е гарант за поддържане на благоприятен имидж сред широката общественост. Тезата, която защитава авторът, е, че връзките с обществеността спомагат за хармонизирането на интересите между организацията и групите в обществото, за поддържането на непрекъсната двупосочна връзка с потребителите, за избора на адекватна реакция в кризисни ситуации, за прозрачността и публичността на действията им в бизнеса. Целта на изследването е да се анализира и интерпретира публичното мнение, отношението и всякакви други въпроси, които касаят изследваните структури, и да се представят маркетингови инструменти за подобряване на позиционирането им пред публиките. Основните задачи се свеждат до анализиране на връзките с обществеността; очертаване на практическите аспекти и главните дейности на специалистите по връзки с обществеността; представяне на задълженията на PR специалистите и PR дейностите, осъществявани в промишлено предприятие и публична институция; очертаване на основните инструменти на маркетинга на връзките с обществеността, които се използват и в двете изследвани структури.
