-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
-
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА СИСТЕМАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОСТИТУЦИЯТА
Студията анализира сексуалната експлоатация на жени с цел набавяне на облаги и финансови средства, с които се захранват организираните престъпни групи. Целта на разработката е изясняване на организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и разработване на методология за оценка на тази система. Изследователската теза ...
Студията анализира сексуалната експлоатация на жени с цел набавяне на облаги и финансови средства, с които се захранват организираните престъпни групи. Целта на разработката е изясняване на организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и разработване на методология за оценка на тази система. Изследователската теза на авторите е, че ефикасното прилагане на системата за превенция изисква наличие на организационен капацитет у органите за превенция (не само под формата на компетенции, но и на насоки, правила, ред за осъществяване на превенцията) с оглед детерминиране и превръщане на процеса на наблюдение и контрол в управляем и ефективен. Обект на проучване е системата за превенция на проституцията, а предмет – нейната организация и методологията за оценяването й. В пряка връзка с поставената цел са и задачите на изследването: да се изяснят организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и да се предложи методология за оценка на тази система. Ефективността на превенцията се определя от качеството на оценяване на риска, дефиниране на критичните обекти и дейности, целенасоченост и последователност при прилагане на мерките.
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БИЗНЕС СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ПРИРОДОПОЛЗАНЕ НА УКРАЙНА
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за ...
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за предприемаческа дейност. В това отношение университетите играят много важна роля в създаването и развитието на предприемаческо мислене сред студентите. Изследването обхваща извадка от студенти, обучавани в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. Целта на изследването е да се проучат факторите, които оказват влияние на предприемаческите намерения на студентите в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. За постигане на основната цел са определени следните изследователски задачи:
- да се анализират демографските данни на изследваната извадка;
- да се анализират намеренията на студентите за кариерно развитие;
- да се анализира въздействието на първичните детерминанти според Теорията на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
- да се анализира влиянието на вторичните детерминанти по теория на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
Изследването се основава на теорията на планираното поведение. Основната теза на изследването е следната: предприемаческите намерения на студентите са резултат от въздействието на две групи фактори. Първата група включва ключови фактори за избор на кариера като нагласи, субективни норми и възприеман поведенчески контрол. Втората група обхваща контекстни фактори като университетския контекст, семейния контекст, личните мотиви и социалния / културния контекст.
