-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БИЗНЕС СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ПРИРОДОПОЛЗАНЕ НА УКРАЙНА
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за ...
Предприемачеството е водеща икономическа сила, която движи развитието на съвременното общество. Благоденствието на народите зависи до голяма степен от настоящите и бъдещите предприемачески дейности. Студентите могат да бъдат разглеждани като потенциални бъдещи предприемачи. Ето защо е много важно да се изследват техните намерения за предприемаческа дейност. В това отношение университетите играят много важна роля в създаването и развитието на предприемаческо мислене сред студентите. Изследването обхваща извадка от студенти, обучавани в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. Целта на изследването е да се проучат факторите, които оказват влияние на предприемаческите намерения на студентите в бизнес специалностите на Националния университет по природоползване на Украйна. За постигане на основната цел са определени следните изследователски задачи:
- да се анализират демографските данни на изследваната извадка;
- да се анализират намеренията на студентите за кариерно развитие;
- да се анализира въздействието на първичните детерминанти според Теорията на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
- да се анализира влиянието на вторичните детерминанти по теория на планираното поведение върху предприемаческите намерения на учениците;
Изследването се основава на теорията на планираното поведение. Основната теза на изследването е следната: предприемаческите намерения на студентите са резултат от въздействието на две групи фактори. Първата група включва ключови фактори за избор на кариера като нагласи, субективни норми и възприеман поведенчески контрол. Втората група обхваща контекстни фактори като университетския контекст, семейния контекст, личните мотиви и социалния / културния контекст.
-
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА КАПАЦИТЕТА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото ...
Изясняването на същността и съдържанието на понятието „административен капацитет“ е важно от гледна точка на избора и прилагането на подходящи методи за неговото оценяване. Тъй като административният капацитет може да се разглежда и като резултат от действието на формиращи фактори, и като фактор за постигането на конкретни резултати, то и неговото оценяване може да се извършва чрез прилагането на формиращи и отразяващи показатели. В практиката се използват различни методи за оценка на административния капацитет, предлагани от отделни автори и организации. Общото между тях е, че на основата на прокламираните принципи за наличие на административен капацитет се определят критерии за оценка и конкретни индикатори за измерване на капацитета по всеки критерий. Голяма част от методите за оценка на административния капацитет разполага принципите, критериите, индикаторите и резултатите от оценяването в матрици, което ги характеризира като „матрични методи“. Обект на настоящото изследване е административният капацитет на държавната администрация, а предмет – оценяването на административния капацитет. Целта на разработката е да бъдат разгледани основни методи за оценка на административния капацитет с техните възможности и особености, области на приложимост, използвани критерии и индикатори. Тезата, която авторът застъпва, е, че съвременната управленска теория предлага редица методи за оценка на административния капацитет на различни организационни структури, които с успех биха могли да се прилагат и в практиката на организациите от публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация. В студията са разгледани методите OCA (Organizational Capacity Assessment), IFE (Internal Factor Evaluation) Matrix, HOCAI (Holistic Organizational Capacity Assessment Instrument), PEFA (Public Expenditure and Financial Accountability), TADAT (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool) и CAF (Common Assessment Framework), като са представени техните възможности за оценка и самооценка както на капацитета на цели организации, така и на отделни страни на техния административен капацитет.
-
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ И НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които ...
Изоставането на българската икономика в контекста на необходимостта от догонване на страните от Европейския съюз налага анализ на основните причини, кои¬то ограничават нейния динамичен растеж. В тази връзка изследването има две основни цели – да открои ключови за стопанското развитие на страната характерни особености на бизнес средата, които представляват естествен фактор за развитието на стопанската активност, респ. за дългосрочното развитие на икономиката на страната, и на тази база да предложи реални практически решения за подобряване на условията за по-ефективно реализиране на стопанските процеси. Постигането на така формулираните цели изисква да бъде изпълнена следната задача, а именно, да се направи анализ на група от показатели на бизнес средата, които представляват фактор от ключово значение за нейното развитие. Основната теза в изследването е, че открояването на благоприятните възможности за качествено подобряване на определени системни показатели на бизнес средата осигурява предпоставки за стимулиране развитието на българската икономика. Въз основа на изследването може да се направи извод, че за повишаването на цялостната конкурентоспособност на българските предприятия са необходими спешни мерки на държавата за повишаване на условията, в които функционират стопанските субекти.
