Милен Динков
BURNOUT – СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗЧЕРПВАНЕ ИЛИ СИНДРОМ НА СЪВРЕМЕННИЯ СЛУЖИТЕЛ
Резюме:
За повечето трудещи се работното място се характеризира с липса на сигурност и неустойчивост, породени от динамичността и изискванията на работната среда. Служителите променят отношението към работата си, губейки увереността и стабилността на своето социално и материално положение, с цел да гарантират запазване на работното си място. Оттук растат психичното и емоционалното напрежение, тревожността, увеличава се нивото на стрес, появяват се психосоматични проблеми и накрая изтощението. Един от най-ярките примери за това как професионалният стрес може да повлияе както на отделната личност, така и на организацията е „синдромът на професионално изчерпване”.
Целта на настоящата разработка е да се направи същностна характеристика на синдрома на професионално изчерпване, да се установят причините за неговото възникване и да се предложат индивидуални и организационни мерки за превенция.
За постигане на основната цел вниманието ще бъде насочено върху решаване на следните задачи:
да се извърши проучване на съществуващите теоретични постановки по отношение на синдрома на професионално изчерпване;
да се определят симптомите, етапите на протичане и последици¬те от СПИ както за отделната личност, така и за организацията, в коя¬то работят;
да се анализират възможните мерки за осигуряване на ефектив¬на организация на служителите, което би довело до намаляване на тяхната натовареност и ниво на стрес на работното им място, респективно и вероятността за поява на синдрома на професионално изчерпване сред тях, както и план за действие по изпълнение на направените предложения.
В студията се доказва тезата, че синдромът на професионално изчерпване, като резултат от повишаващото се ниво на натоварване и стрес на работното място, е изключително подценяван проблем в съвременните организации в България, които често показват както незаинтересованост, така и липса на информираност за причините за появата и на¬чините за справяне с него.
От направените изводи и констатации ясно се вижда, че проблемът за справяне със синдрома на професионално изчерпване и неговата превенция е многоаспектен, а това изисква анализ и решаване на редица сложни задачи от организационно, нормативно, квалификационно, поведенческо, етично и психологическо естество.
Ирена Емилова, Милен Динков
МОБИНГ – СУБЕКТИВНО УСЕЩАНЕ ИЛИ ОБЕКТИВНО СЪСТОЯНИЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Резюме:
Целта на настоящата студия е, на основата на анализ на литературни източници и данни от собствено проведено анкетно проучване да се обогатят съществуващите научни знания, свързани с явле¬нието „мобинг“ в организацията. Обект на изследване в настоящата разработка е проявлението на мобинг в организацията. Предмет на изследване са субективните възприятия на личността по отношение на явлението „мобинг“ и реалното му констатиране в организацията.
Задачите произтичат от целта и са следните: Първо. Да се изследват теоретичните основи на явлението „мобинг“, като се използва интеракционният подход, отчитащ междуличностните отношения в организацията. Второ. Да се представи авторова дефиниция за мобинг, като се анализират изследователски интерпретации от различни научни области на човешкото познание. Трето. Да се обоснове необходимостта от противодействие на мобинга, като се изведат особеностите на нормативно регламентиране и организационно регулиране. Четвърто. Да се извърши емпирично проучване в организации (държавни и частни) и се установят активностите на изследвания феномен. Пето. Да се представят практически ориентирани съвети при субективно усещане за мобинг и откриване на мобъри чрез експресна диагностика, позволяваща реалистично преценяване на ситуацията. Изследователска теза, която се защитава, е, че създадените несигурни и сложни обстоятелства, при които организациите са принудени да функционират, влияят върху психическата устойчивост на служителите. Проявленията в тяхното поведение при динамичните социални процеси, освен обективно състояние, могат да бъдат и субективна грешка на личността, свързана с личните й възприятия. Използвани са подходът на интеракциите за анализ на личността и генезиса на нейното поведение, ситуационният анализ, статистическите методи, исторически метод на изследване, анкетно проучване и интервю, наблюдения и консултации на авторите с учени и специалисти от практиката в България, както и теоретичните и практическите изследвания на български и чуждестранни автори и изследователи. Постигнати са следните резултати: на основата на интердисциплинарен подход е представен анализ на „мобинг“ като категория в научната област и е изведено работно определение в контекста на организационно-поведенческите аспекти, което съответства в най-голяма степен на изследователските научни интереси; обоснована е необходимостта от организационно регулиране на мобинга чрез прилагане на подходящи програми за превенция на насилието и за подпомагане на служителите; в резултат на реализирано анкетно проучване са предложени практически препоръки, които могат да бъдат използвани за обективна преценка на субективните усещания на личността по отношение на изследваната динамична категория.
