-
ВЛИЯНИЕ НА РЕНТАТА ВЪРХУ ЦЕНАТА
НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ В БЪЛГАРИЯ
През последните години в България се наблюдава функционирането на действащ пазар на земеделската земя, което се отразява върху варирането на цените. В настоящото изследване е акцентирано върху необходимостта от отчитане на пространствените и времевите различия в цената на земеделската земя и именно тя е обект на изследването. С развитието на ...
През последните години в България се наблюдава функционирането на действащ пазар на земеделската земя, което се отразява върху варирането на цените. В настоящото изследване е акцентирано върху необходимостта от отчитане на пространствените и времевите различия в цената на земеделската земя и именно тя е обект на изследването. С развитието на поземлените отношения нараства значимостта и на цената за използване на земеделската земя – рентата. Поради тази причина предметът е разкриване влиянието на величината на рентата върху цената на земеделската земя, а целта – измерване и оценяване на силата на връзката между тях. Основната изследователска теза на автора е, че при равни други условия, изменението във величината на рентата води до същото по посока изменение в цената на земеделската земя, но с различни темпове, като могат да се фиксират и анализират съществуващи пространствени и времеви ефекти на тази взаимовръзка. Използвани са данни от НСИ за цената на земеделската земя и рентата в България по области и по години за периода 2010‒2018 г.
В теоретичен аспект база за проучването е подходът на капитализираната рента, като е предложена специфична адаптирана методология. Построени са четири регресионни модела: обикновена панелна регресия, панелна регресия с фиксиран ефект по области, панелна регресия с фиксиран ефект по години и панелна регресия с фиксиран ефект по области и по години едновременно. Всички четири модела са адекватни, няма автокорелация при остатъците, добре описват изменението в изследваните променливи.
Основното заключение е, че при равни други условия, изменението на рентата води до изменение в цената на земеделската земя, което е различно в пространствен и във времеви аспект и от своя страна може да провокира повишаване или намаляване на инвестиционните намерения на инвеститорите към земеделската земя в различни региони в отделни периоди. Включването на фиксирани ефекти в моделите е обосновано и резултатите показват, че моделът с едновременно отчитане на фиксираните ефекти по области и по години е най-добър.
-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
НА ЕЛЕКТРОННИТЕ УСЛУГИ
Настоящата разработка има за цел да дискутира тенденциите за развитие на електронните услуги, които в качеството си на технологично базирани услуги имат потенциал да окажат влияние върху краткосрочното и дългосрочното развитие на бизнеса, обществото и вероятно в измерения, каквито трудно могат да се дефинират. Изпълнени са поставените ...
Настоящата разработка има за цел да дискутира тенденциите за развитие на електронните услуги, които в качеството си на технологично базирани услуги имат потенциал да окажат влияние върху краткосрочното и дългосрочното развитие на бизнеса, обществото и вероятно в измерения, каквито трудно могат да се дефинират. Изпълнени са поставените изследователски задачи: (1) проучване на краткосрочните тенденции за развитие на електронни услуги в публичния сектор и бизнеса; (2) систематизиране на песимистични и оптимистични визии за развитието на електронните услуги в по-голям времеви хоризонт и (3) анализ на резултатите от емпирично проучване с обект на изследване потреблението на електронни услуги. Основната теза на настоящото изследване се отнася до широкоспектърното влияние на електронните услуги върху дигиталната трансформация в различни бизнес сектори и дейността на публични организации.
Постигнати са следните резултати: (1) Аргументирано е, че бъдещото развитие на е-услугите и тяхното въздействие върху организациите е важно да се разглежда в следните направления: технологични, образователни, социалноикономически и управленски промени. (2) Обосновани са фактори, определящи краткосрочните тенденции за развитието на електронните административни услуги в България. (3) Тенденциите за краткосрочно развитие на е-услугите в бизнеса са маркирани от вижданията на бизнес лидери и развитието на хетерогенни технологии, комбиниращи цифрови, физически и биологични технологии. (4) Систематизирани са визии за дългосрочното развитие и влияние на електронните услуги, обхващащи тревожни очаквания и оптимистични сценарии. (5) Установено е от анализа на резултатите от емпирично изследване, че: няма промяна преди и по време на извънредното положение в потреблението на електронно банкиране, е-пазаруване, електронни административни услуги на общински организации и други е-услуги; променило се е потреблението на електронно обучение, електронни административни услуги на държавни институции и е-комуникация; липсват статистически значими различия между усещането на анкетираните лица за промяна при използващите е-услуги за лични и служебни цели, както и за съдействащите на по-възрастни хора, също и по признак местоживеене.
-
МОБИНГ – СУБЕКТИВНО УСЕЩАНЕ ИЛИ ОБЕКТИВНО СЪСТОЯНИЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Целта на настоящата студия е, на основата на анализ на литературни източници и данни от собствено проведено анкетно проучване да се обогатят съществуващите научни знания, свързани с явле¬нието „мобинг“ в организацията. Обект на изследване в настоящата разработка е проявлението на мобинг в организацията. Предмет на изследване са субективните ...
Целта на настоящата студия е, на основата на анализ на литературни източници и данни от собствено проведено анкетно проучване да се обогатят съществуващите научни знания, свързани с явле¬нието „мобинг“ в организацията. Обект на изследване в настоящата разработка е проявлението на мобинг в организацията. Предмет на изследване са субективните възприятия на личността по отношение на явлението „мобинг“ и реалното му констатиране в организацията.
Задачите произтичат от целта и са следните: Първо. Да се изследват теоретичните основи на явлението „мобинг“, като се използва интеракционният подход, отчитащ междуличностните отношения в организацията. Второ. Да се представи авторова дефиниция за мобинг, като се анализират изследователски интерпретации от различни научни области на човешкото познание. Трето. Да се обоснове необходимостта от противодействие на мобинга, като се изведат особеностите на нормативно регламентиране и организационно регулиране. Четвърто. Да се извърши емпирично проучване в организации (държавни и частни) и се установят активностите на изследвания феномен. Пето. Да се представят практически ориентирани съвети при субективно усещане за мобинг и откриване на мобъри чрез експресна диагностика, позволяваща реалистично преценяване на ситуацията. Изследователска теза, която се защитава, е, че създадените несигурни и сложни обстоятелства, при които организациите са принудени да функционират, влияят върху психическата устойчивост на служителите. Проявленията в тяхното поведение при динамичните социални процеси, освен обективно състояние, могат да бъдат и субективна грешка на личността, свързана с личните й възприятия. Използвани са подходът на интеракциите за анализ на личността и генезиса на нейното поведение, ситуационният анализ, статистическите методи, исторически метод на изследване, анкетно проучване и интервю, наблюдения и консултации на авторите с учени и специалисти от практиката в България, както и теоретичните и практическите изследвания на български и чуждестранни автори и изследователи. Постигнати са следните резултати: на основата на интердисциплинарен подход е представен анализ на „мобинг“ като категория в научната област и е изведено работно определение в контекста на организационно-поведенческите аспекти, което съответства в най-голяма степен на изследователските научни интереси; обоснована е необходимостта от организационно регулиране на мобинга чрез прилагане на подходящи програми за превенция на насилието и за подпомагане на служителите; в резултат на реализирано анкетно проучване са предложени практически препоръки, които могат да бъдат използвани за обективна преценка на субективните усещания на личността по отношение на изследваната динамична категория.
