-
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ
НА ЕЛЕКТРОННИТЕ УСЛУГИ
Настоящата разработка има за цел да дискутира тенденциите за развитие на електронните услуги, които в качеството си на технологично базирани услуги имат потенциал да окажат влияние върху краткосрочното и дългосрочното развитие на бизнеса, обществото и вероятно в измерения, каквито трудно могат да се дефинират. Изпълнени са поставените ...
Настоящата разработка има за цел да дискутира тенденциите за развитие на електронните услуги, които в качеството си на технологично базирани услуги имат потенциал да окажат влияние върху краткосрочното и дългосрочното развитие на бизнеса, обществото и вероятно в измерения, каквито трудно могат да се дефинират. Изпълнени са поставените изследователски задачи: (1) проучване на краткосрочните тенденции за развитие на електронни услуги в публичния сектор и бизнеса; (2) систематизиране на песимистични и оптимистични визии за развитието на електронните услуги в по-голям времеви хоризонт и (3) анализ на резултатите от емпирично проучване с обект на изследване потреблението на електронни услуги. Основната теза на настоящото изследване се отнася до широкоспектърното влияние на електронните услуги върху дигиталната трансформация в различни бизнес сектори и дейността на публични организации.
Постигнати са следните резултати: (1) Аргументирано е, че бъдещото развитие на е-услугите и тяхното въздействие върху организациите е важно да се разглежда в следните направления: технологични, образователни, социалноикономически и управленски промени. (2) Обосновани са фактори, определящи краткосрочните тенденции за развитието на електронните административни услуги в България. (3) Тенденциите за краткосрочно развитие на е-услугите в бизнеса са маркирани от вижданията на бизнес лидери и развитието на хетерогенни технологии, комбиниращи цифрови, физически и биологични технологии. (4) Систематизирани са визии за дългосрочното развитие и влияние на електронните услуги, обхващащи тревожни очаквания и оптимистични сценарии. (5) Установено е от анализа на резултатите от емпирично изследване, че: няма промяна преди и по време на извънредното положение в потреблението на електронно банкиране, е-пазаруване, електронни административни услуги на общински организации и други е-услуги; променило се е потреблението на електронно обучение, електронни административни услуги на държавни институции и е-комуникация; липсват статистически значими различия между усещането на анкетираните лица за промяна при използващите е-услуги за лични и служебни цели, както и за съдействащите на по-възрастни хора, също и по признак местоживеене.
-
РАЗВИТИЕ И СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАЛОВ ПАЗАР
Настоящото изследване има за цел да проследи развитието на капиталовите пазари в България от началото на новото хилядолетие до наши дни с фокус – пазарът на акции. Задачите във връзка с поставената цел са: проследяване активността на фондовата борса – пазарна капитализация, оборот и IPOs; съпоставяне спрямо аналогичните показатели на други държави ...
Настоящото изследване има за цел да проследи развитието на капиталовите пазари в България от началото на новото хилядолетие до наши дни с фокус – пазарът на акции. Задачите във връзка с поставената цел са: проследяване активността на фондовата борса – пазарна капитализация, оборот и IPOs; съпоставяне спрямо аналогичните показатели на други държави от Европейския съюз (ЕС) и света; литературен обзор на факторите, детерминиращи развитието на капиталовите пазари и анализиране на пречките за развитието на Българската фондова борса (БФБ); анализиране на паричните баланси (потоци) на финансовите активи в страната по стопански субекти, обзор на структурните промени в паричните баланси на база на сравнения със страните от ЕС; очертаване на потенциалните източници за растеж на капиталовия пазар.
Изследователската теза постулира, че за развитието на директното посредничество (пазарът на акции) в България е налице значителен потенциал, но развитието му е възпрепятствано от редица фактори, отнасящи се до институционалната рамка на правата на собственост, корпоративното управление и високата концентрация на собственост на листваните компании.
Основните изводи са, че българският капиталов пазар е с ниска активност на първичния пазар, с нисък оборот на вторичния пазар и с ниска капитализация спрямо БВП. Основният дял от собствения капитал е съсредоточен в некотирани акции и друг вид капитал. Голям е делът на заемите от финансовите активи. Пречките пред развитието на капиталовия пазар са защитата на правата на собственост, корпоративното управление, контролът на търговията с вътрешна информация, липсата на жизнени капиталови проекти и защитата на миноритарните акционери при високата концентрация на акционерната собственост.
-
ВЛИЯНИЕ НА РЕНТАТА ВЪРХУ ЦЕНАТА
НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ В БЪЛГАРИЯ
През последните години в България се наблюдава функционирането на действащ пазар на земеделската земя, което се отразява върху варирането на цените. В настоящото изследване е акцентирано върху необходимостта от отчитане на пространствените и времевите различия в цената на земеделската земя и именно тя е обект на изследването. С развитието на ...
През последните години в България се наблюдава функционирането на действащ пазар на земеделската земя, което се отразява върху варирането на цените. В настоящото изследване е акцентирано върху необходимостта от отчитане на пространствените и времевите различия в цената на земеделската земя и именно тя е обект на изследването. С развитието на поземлените отношения нараства значимостта и на цената за използване на земеделската земя – рентата. Поради тази причина предметът е разкриване влиянието на величината на рентата върху цената на земеделската земя, а целта – измерване и оценяване на силата на връзката между тях. Основната изследователска теза на автора е, че при равни други условия, изменението във величината на рентата води до същото по посока изменение в цената на земеделската земя, но с различни темпове, като могат да се фиксират и анализират съществуващи пространствени и времеви ефекти на тази взаимовръзка. Използвани са данни от НСИ за цената на земеделската земя и рентата в България по области и по години за периода 2010‒2018 г.
В теоретичен аспект база за проучването е подходът на капитализираната рента, като е предложена специфична адаптирана методология. Построени са четири регресионни модела: обикновена панелна регресия, панелна регресия с фиксиран ефект по области, панелна регресия с фиксиран ефект по години и панелна регресия с фиксиран ефект по области и по години едновременно. Всички четири модела са адекватни, няма автокорелация при остатъците, добре описват изменението в изследваните променливи.
Основното заключение е, че при равни други условия, изменението на рентата води до изменение в цената на земеделската земя, което е различно в пространствен и във времеви аспект и от своя страна може да провокира повишаване или намаляване на инвестиционните намерения на инвеститорите към земеделската земя в различни региони в отделни периоди. Включването на фиксирани ефекти в моделите е обосновано и резултатите показват, че моделът с едновременно отчитане на фиксираните ефекти по области и по години е най-добър.
