Венелин Терзиев
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СОЦИАЛНОТО ПРОГРАМИРАНЕ В РЕГУЛИРАНЕТО НА РАЗВИТИЕТО: ЕФЕКТИВНИ ПОЛИТИКИ ЧРЕЗ НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА АКТИВНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС
Резюме:
Изследването анализира мястото и ролята на социалното програмиране за общественото управление като междинен етап между планирането и бюджетирането при изпълнение на социалната политика на държавата. Акцентът е върху социалната програма, като продукт на социалното програмиране и инструмент за решаването на социално значи¬ми проблеми, съобразно тяхната ресурсна обвързаност, изпълнители и срокове за решаване на комплекс от задачи и мероприятия. Непротиворечивостта и сложността на връзката между икономическата и социалната ефективност на социалното програмиране е обусловена от методическия принцип, според който реализацията на социалната програма сама по себе си се превръща в катализатор за ефективно обществено-икономическо развитие. Изведени са критериите за оценка на ефективността на социалното програмиране в контекста на управлението по резултати, спазвайки принципа „какво-ако”, съобразно приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда. Показана е многоаспектността на социалната активност в динамична социална среда. Доказано е, че социалната активност на човешкия фактор е ключов момент за социалното управление и провеждането на ефективна социална политика чрез поддържането и развитието на адекватни на промените в социалната среда способности за хармонизиране на обществените отношения. Изяснени са стратегическите преимущества на активните социални програми като система от социални проекти с пряка и обратна връзка на социалното взаимодействие, която определя възможностите за адаптация на компонентите на програмата към изменящите се изисквания спрямо нея. Анализирани са особеностите на активна социална програма за развитие на човешкия ресурс и компонентите на механизма за активизиране на социалните програми, създадена е методологията за тяхното разработване.
Вяра Славянска
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД
Резюме:
Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала.
Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения.
В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.
