-
Наталья Фаридовна Алтухова
МОДЕЛЬ КОМПЕТЕНЦИЙ И ПРИНЦИПЫ МОНИТОРИНГА РЕЗУЛЬТАТОВ ГОСУДАРСТВЕННОГО УПРАВЛЕНИЯ
НА ОСНОВЕ ОНТОЛОГИЙ
Резюме:
Компетентностният подход се превърна в неделима част от системата за управление на персонала в организациите. За подобряване качеството на работа, голяма роля има квалифицираното и компетентно ниво на държавните служители. Настоящата разработка представя анализ на състоянието на управлението на държавната администрация и очертава проблемите, свързани с управлението на компетенциите на държавните служители. В рамките на проучването са интервюирани повече от 365 държавни служители, от ниво специалист до ниво началник отдел. Разгледани са най-популярните компетенции сред държавните служители, a именно, обща професионална, нормативно-правна, компетенции свързани с ефективността и ефикасността на работа. Групите компетенции „управление на промените”, „самоуправление и професионално израстване” се оказват сред най-малко популярните. Респондентите отбелязват също така, че имат голяма нужда от осъвременяване на професионалните си познания. Проблемът, свързан със споделяне на знания обаче продължава да е актуален, тъй като знанията, получени от служителите, в най-добрият случай се демонстрират на конференции, но се запазват предимно само за лична употреба и не се съхраняват на нито един носител на информация. Наборът от компетенции ще позволи да се опише достатъчно точно трудовото поведение, необходимо за успешното изпълнение на работата, свързана с дадена позиция или група от подобни длъжности. Онтологичният подход за оценка на компетенциите на държавните служители ще свърже задачата за оценка на компетенциите чрез трансформиране на запитването в набор от термини и концепции със специфичните нужди на проекта, поставената задача или изпълняваната функция. Създаването на система за подпомагане вземането на решения, която да гарантира, че компетенциите на държавните служители отговарят на изискванията на трудовите функции въз основа на математически методи, ще даде възможност на отделите „Човешки ресурси” ефективно да набират персонал за свободни позиции в държавните организации.
-
Силвия Трифонова
ОЦЕНКА НА ФАКТОРНОТО ВЛИЯНИЕ НА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА И ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
Резюме:
Основната цел на студията е да се изследва и оцени влиянието на задлъжнялостта и платежоспособността върху ефективността на предприятията както в теоретико-методологичен контекст, така и чрез прилагането на богат емпиричен анализ на водещи български предприятия. Мотивацията за това научно изследване е свързана с факта, че ефективността (възвръщаемостта, рентабилността) е сложна икономическа категория, чието равнище зависи от множество икономически фактори. Изследователската теза на труда е, че задлъжнялостта и платежоспособността са значими фактори, въздействащи върху ефективността на българските предприятия в условията на финансово-икономическа криза.
Избраната авторова методология се основава на богато емпирично изследване, включващо два основни компонента: първо, анализ на обособените показатели за ефективността, задлъжнялостта и платежоспособността на компаниите без изучаване на връзката помежду им, т.е. като относително обособени категории, и второ, анализ на резултиращите двустранни зависимости между показателите за ефективността, задлъжнялостта и платежоспособността, т.е. изследване на трите зависимости „ефективност – задлъжнялост”, „ефективност – платежоспособност” и „задлъжнялост – платежоспособност”.
За по-голяма икономическа достоверност на настоящото изследване в студията са обхванати 50 водещи предприятия в България от раз-личните отрасли на националното стопанство като достатъчно представителен брой за анализа. Периодът за изследването е три години (2007–2009 г.) в условията на глобалната финансово-икономическа криза. В структурно отношение в студията на първо място се разкриват същностните характеристики на риска и на финансовия риск в частност, както и на тяхната количествена оценка и отражение върху финансовото състояние на предприятията. На второ място се прилага задълбочен анализ на особеностите на оценката на финансовата задлъжнялост и на платежоспособността на предприятията, която служи за предпоставка на проведеното по-нататъшно паралелно измерване на двустранните зависимости „ефективност – задлъжнялост”, „ефективност – платежоспособност” и „задлъжнялост – платежоспособност”. Накрая се осъществява детайлизация на изменението на ефективността на изследваните български предприятия под влиянието на тяхната задлъжня¬лост и платежоспособност. Студията завършва с обобщаване на резултатите от направеното задълбочено емпирично изследване.
Основните заключения от направения емпиричен анализ са, както следва: 1) През периода 2007–2009 г. е малък броят на българските предприятия, които се отличават с висока ефективност към инвестирания капитал. Компаниите с нормална ефективност са значителен брой, а тези с ниска ефективност съставляват почти 3/4. 2) Българската практика показва, че според степента на задлъжнялост е налице силно влошено финансово състояние на онези предприятия, които имат структуроопределящо значение за националната икономика. 3/4 от тези компании са с неблагоприятно съотношение между привлечен и собствен капитал. 3) Тенденцията в изменението на платежоспособността на изследваните български предприятия е в посока от силна и задоволителна към слаба платежоспособност. Все пак е налице определен стремеж на някои компании да имат грижливо отношение към своята платежоспособност в условията на финансово-икономическата криза, така че да не достигнат до изпадане във фалит. Свидетелство за това е фактът, че почти ½ от изследваните предприятия се характеризират със силна платежоспособност. 4) В периода 2007–2009 г. констатираното най-силно влияние в размер на 60% на тежката задлъжнялост на изследваните 50 предприятия в България обуславя ниската им ефективност към инвестирания капитал. Влиянието на слабата платежоспособност в размер на 26% е много по-малко, което показва в какви посоки трябва да се кон-центрират усилията за повишаването на общото равнище на обобщаващия показател за ефективността.
-
Вяра Славянска
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД
Резюме:
Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала.
Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения.
В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.
