Милен Динков
BURNOUT – СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗЧЕРПВАНЕ ИЛИ СИНДРОМ НА СЪВРЕМЕННИЯ СЛУЖИТЕЛ
Резюме:
За повечето трудещи се работното място се характеризира с липса на сигурност и неустойчивост, породени от динамичността и изискванията на работната среда. Служителите променят отношението към работата си, губейки увереността и стабилността на своето социално и материално положение, с цел да гарантират запазване на работното си място. Оттук растат психичното и емоционалното напрежение, тревожността, увеличава се нивото на стрес, появяват се психосоматични проблеми и накрая изтощението. Един от най-ярките примери за това как професионалният стрес може да повлияе както на отделната личност, така и на организацията е „синдромът на професионално изчерпване”.
Целта на настоящата разработка е да се направи същностна характеристика на синдрома на професионално изчерпване, да се установят причините за неговото възникване и да се предложат индивидуални и организационни мерки за превенция.
За постигане на основната цел вниманието ще бъде насочено върху решаване на следните задачи:
да се извърши проучване на съществуващите теоретични постановки по отношение на синдрома на професионално изчерпване;
да се определят симптомите, етапите на протичане и последици¬те от СПИ както за отделната личност, така и за организацията, в коя¬то работят;
да се анализират възможните мерки за осигуряване на ефектив¬на организация на служителите, което би довело до намаляване на тяхната натовареност и ниво на стрес на работното им място, респективно и вероятността за поява на синдрома на професионално изчерпване сред тях, както и план за действие по изпълнение на направените предложения.
В студията се доказва тезата, че синдромът на професионално изчерпване, като резултат от повишаващото се ниво на натоварване и стрес на работното място, е изключително подценяван проблем в съвременните организации в България, които често показват както незаинтересованост, така и липса на информираност за причините за появата и на¬чините за справяне с него.
От направените изводи и констатации ясно се вижда, че проблемът за справяне със синдрома на професионално изчерпване и неговата превенция е многоаспектен, а това изисква анализ и решаване на редица сложни задачи от организационно, нормативно, квалификационно, поведенческо, етично и психологическо естество.
