Йордан Йорданов
РАЗВИТИЕ И СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАЛОВ ПАЗАР
Резюме:
Настоящото изследване има за цел да проследи развитието на капиталовите пазари в България от началото на новото хилядолетие до наши дни с фокус – пазарът на акции. Задачите във връзка с поставената цел са: проследяване активността на фондовата борса – пазарна капитализация, оборот и IPOs; съпоставяне спрямо аналогичните показатели на други държави от Европейския съюз (ЕС) и света; литературен обзор на факторите, детерминиращи развитието на капиталовите пазари и анализиране на пречките за развитието на Българската фондова борса (БФБ); анализиране на паричните баланси (потоци) на финансовите активи в страната по стопански субекти, обзор на структурните промени в паричните баланси на база на сравнения със страните от ЕС; очертаване на потенциалните източници за растеж на капиталовия пазар.
Изследователската теза постулира, че за развитието на директното посредничество (пазарът на акции) в България е налице значителен потенциал, но развитието му е възпрепятствано от редица фактори, отнасящи се до институционалната рамка на правата на собственост, корпоративното управление и високата концентрация на собственост на листваните компании.
Основните изводи са, че българският капиталов пазар е с ниска активност на първичния пазар, с нисък оборот на вторичния пазар и с ниска капитализация спрямо БВП. Основният дял от собствения капитал е съсредоточен в некотирани акции и друг вид капитал. Голям е делът на заемите от финансовите активи. Пречките пред развитието на капиталовия пазар са защитата на правата на собственост, корпоративното управление, контролът на търговията с вътрешна информация, липсата на жизнени капиталови проекти и защитата на миноритарните акционери при високата концентрация на акционерната собственост.
Вяра Славянска
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД
Резюме:
Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала.
Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения.
В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.
