Силвия Трифонова
ОЦЕНКА НА ФАКТОРНОТО ВЛИЯНИЕ НА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА И ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
Резюме:
Основната цел на студията е да се изследва и оцени влиянието на задлъжнялостта и платежоспособността върху ефективността на предприятията както в теоретико-методологичен контекст, така и чрез прилагането на богат емпиричен анализ на водещи български предприятия. Мотивацията за това научно изследване е свързана с факта, че ефективността (възвръщаемостта, рентабилността) е сложна икономическа категория, чието равнище зависи от множество икономически фактори. Изследователската теза на труда е, че задлъжнялостта и платежоспособността са значими фактори, въздействащи върху ефективността на българските предприятия в условията на финансово-икономическа криза.
Избраната авторова методология се основава на богато емпирично изследване, включващо два основни компонента: първо, анализ на обособените показатели за ефективността, задлъжнялостта и платежоспособността на компаниите без изучаване на връзката помежду им, т.е. като относително обособени категории, и второ, анализ на резултиращите двустранни зависимости между показателите за ефективността, задлъжнялостта и платежоспособността, т.е. изследване на трите зависимости „ефективност – задлъжнялост”, „ефективност – платежоспособност” и „задлъжнялост – платежоспособност”.
За по-голяма икономическа достоверност на настоящото изследване в студията са обхванати 50 водещи предприятия в България от раз-личните отрасли на националното стопанство като достатъчно представителен брой за анализа. Периодът за изследването е три години (2007–2009 г.) в условията на глобалната финансово-икономическа криза. В структурно отношение в студията на първо място се разкриват същностните характеристики на риска и на финансовия риск в частност, както и на тяхната количествена оценка и отражение върху финансовото състояние на предприятията. На второ място се прилага задълбочен анализ на особеностите на оценката на финансовата задлъжнялост и на платежоспособността на предприятията, която служи за предпоставка на проведеното по-нататъшно паралелно измерване на двустранните зависимости „ефективност – задлъжнялост”, „ефективност – платежоспособност” и „задлъжнялост – платежоспособност”. Накрая се осъществява детайлизация на изменението на ефективността на изследваните български предприятия под влиянието на тяхната задлъжня¬лост и платежоспособност. Студията завършва с обобщаване на резултатите от направеното задълбочено емпирично изследване.
Основните заключения от направения емпиричен анализ са, както следва: 1) През периода 2007–2009 г. е малък броят на българските предприятия, които се отличават с висока ефективност към инвестирания капитал. Компаниите с нормална ефективност са значителен брой, а тези с ниска ефективност съставляват почти 3/4. 2) Българската практика показва, че според степента на задлъжнялост е налице силно влошено финансово състояние на онези предприятия, които имат структуроопределящо значение за националната икономика. 3/4 от тези компании са с неблагоприятно съотношение между привлечен и собствен капитал. 3) Тенденцията в изменението на платежоспособността на изследваните български предприятия е в посока от силна и задоволителна към слаба платежоспособност. Все пак е налице определен стремеж на някои компании да имат грижливо отношение към своята платежоспособност в условията на финансово-икономическата криза, така че да не достигнат до изпадане във фалит. Свидетелство за това е фактът, че почти ½ от изследваните предприятия се характеризират със силна платежоспособност. 4) В периода 2007–2009 г. констатираното най-силно влияние в размер на 60% на тежката задлъжнялост на изследваните 50 предприятия в България обуславя ниската им ефективност към инвестирания капитал. Влиянието на слабата платежоспособност в размер на 26% е много по-малко, което показва в какви посоки трябва да се кон-центрират усилията за повишаването на общото равнище на обобщаващия показател за ефективността.
Силвия Трифонова
ТЕНДЕНЦИИ В ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВЪНШНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ НА БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на Съюза. Тези дисбаланси се идентифицират от Европейската комисия на базата на публикувани от нея ежегодни Доклади за механизма за предупреждение (ДМП). Първият доклад за механизма за предупреждение от 2012 г. е началната стъпка в прилагането на нова надзорна процедура за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси – „Процедура при макроикономически дисбалан¬си“ (ПМД). Надзорът с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е въведен като важен инструмент на рамката за икономическо управление на ЕС. Той е приет като част от т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“ за укрепване на икономическото управление в ЕС, в който, наред с другото, е предвидено значително засил¬ва¬не на надзора на фискалните политики на страните-членки на ЕС. Надзорът на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е част от европейския семестър, с който е въведен интегриран и превантивен подход по отношение на предизвикателствата пред икономическата политика на ЕС, насочен към осигуряване на фискална устойчивост, конкурентоспособност, стабилност на финансовите пазари и икономически растеж.
Настоящото изследване се фокусира върху показателите в рамките на ПМД, описващи външните дисбаланси и конкурентоспособността на българската икономика, и тенденциите в тяхното изменение. Тези показатели са част от общо 14 основни индикатора, съдържащи се в т. нар. „табло на ПМД“ за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Показателите за външния сектор са следните пет: 1) Салдо по текущата сметка на платежния баланс; 2) Нетна международна инвестиционна позиция; 3) Реален ефективен валутен курс; 4) Пазарен дял на износа в световния износ; 5) Номинални разходи за труд на единица продукция. Статистическите измерители на всеки един от тези показатели, източниците на данните и статистическите им области, са представени в студията. За всеки от посочените показатели са определени индикативни прагове в таблото на ПМД. Периодът, който се анализира в разработката, е от 2010 г. до 2021 г., включително. Този период съответства на публикуваните от Европейската комисия доклади за механизма за предупреждение от 2012 г. до 2023 г., включително.
Акцент в настоящото изследване се поставя върху анализа на ма-кроико¬номическите дисбаланси във външния сектор и конкурентоспособността в българската икономика. За целта в студията се анализират показателите за външния сектор от таблицата на ПМД, които България не изпълнява, т.е. са извън индикативните им прагове, през периода от 2010 г. до 2021 г., включително. За тези показатели Европейската комисия е констатирала, че в България са налице външни макроикономически дисбаланси през изследвания период. На практика това са показателите нетна международна инвестиционна позиция, номинални разходи за труд на единица продукция и салдо по текущата сметка на платежния баланс.
Настоящото изследване допринася за по-пълното интерпретиране на количествените данни в таблицата на ПМД за България и свързаните с тях оценки на рисковете пред макроикономическата стабилност в контекста на спецификата на националната икономика.
