-
Венелин Терзиев, Христо Бонев
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА СИСТЕМАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОСТИТУЦИЯТА
Резюме:
Студията анализира сексуалната експлоатация на жени с цел набавяне на облаги и финансови средства, с които се захранват организираните престъпни групи. Целта на разработката е изясняване на организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и разработване на методология за оценка на тази система. Изследователската теза на авторите е, че ефикасното прилагане на системата за превенция изисква наличие на организационен капацитет у органите за превенция (не само под формата на компетенции, но и на насоки, правила, ред за осъществяване на превенцията) с оглед детерминиране и превръщане на процеса на наблюдение и контрол в управляем и ефективен. Обект на проучване е системата за превенция на проституцията, а предмет – нейната организация и методологията за оценяването й. В пряка връзка с поставената цел са и задачите на изследването: да се изяснят организационно-управленските аспекти на системата за превенция на проституцията и да се предложи методология за оценка на тази система. Ефективността на превенцията се определя от качеството на оценяване на риска, дефиниране на критичните обекти и дейности, целенасоченост и последователност при прилагане на мерките.
-
Димитър Канев, Венелин Терзиев
ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ИКОНОМИКА: РАЗВИТИЕ, СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
Резюме:
Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства са на страната на поведенческата икономика. Проследяват се историческите корени, накратко се представят идеите на поведенческата икономика за ограничените рационалност, воля и егоизъм, както и приносът на поведенческия подход към идеологията и практиката на държавната намеса. Представена е идеята за либертарианския патернализъм и ролята й за трансформацията на „държава на благосъстоянието“ в придобиващата все по-ясни измерения „нова патерналистична държава“.
-
Венелин Терзиев
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СОЦИАЛНОТО ПРОГРАМИРАНЕ В РЕГУЛИРАНЕТО НА РАЗВИТИЕТО: ЕФЕКТИВНИ ПОЛИТИКИ ЧРЕЗ НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА АКТИВНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС
Резюме:
Изследването анализира мястото и ролята на социалното програмиране за общественото управление като междинен етап между планирането и бюджетирането при изпълнение на социалната политика на държавата. Акцентът е върху социалната програма, като продукт на социалното програмиране и инструмент за решаването на социално значи¬ми проблеми, съобразно тяхната ресурсна обвързаност, изпълнители и срокове за решаване на комплекс от задачи и мероприятия. Непротиворечивостта и сложността на връзката между икономическата и социалната ефективност на социалното програмиране е обусловена от методическия принцип, според който реализацията на социалната програма сама по себе си се превръща в катализатор за ефективно обществено-икономическо развитие. Изведени са критериите за оценка на ефективността на социалното програмиране в контекста на управлението по резултати, спазвайки принципа „какво-ако”, съобразно приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда. Показана е многоаспектността на социалната активност в динамична социална среда. Доказано е, че социалната активност на човешкия фактор е ключов момент за социалното управление и провеждането на ефективна социална политика чрез поддържането и развитието на адекватни на промените в социалната среда способности за хармонизиране на обществените отношения. Изяснени са стратегическите преимущества на активните социални програми като система от социални проекти с пряка и обратна връзка на социалното взаимодействие, която определя възможностите за адаптация на компонентите на програмата към изменящите се изисквания спрямо нея. Анализирани са особеностите на активна социална програма за развитие на човешкия ресурс и компонентите на механизма за активизиране на социалните програми, създадена е методологията за тяхното разработване.
