Радка Ненова
ВЛИЯНИЕ НА РЕНТАТА ВЪРХУ ЦЕНАТА
НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
През последните години в България се наблюдава функционирането на действащ пазар на земеделската земя, което се отразява върху варирането на цените. В настоящото изследване е акцентирано върху необходимостта от отчитане на пространствените и времевите различия в цената на земеделската земя и именно тя е обект на изследването. С развитието на поземлените отношения нараства значимостта и на цената за използване на земеделската земя – рентата. Поради тази причина предметът е разкриване влиянието на величината на рентата върху цената на земеделската земя, а целта – измерване и оценяване на силата на връзката между тях. Основната изследователска теза на автора е, че при равни други условия, изменението във величината на рентата води до същото по посока изменение в цената на земеделската земя, но с различни темпове, като могат да се фиксират и анализират съществуващи пространствени и времеви ефекти на тази взаимовръзка. Използвани са данни от НСИ за цената на земеделската земя и рентата в България по области и по години за периода 2010‒2018 г.
В теоретичен аспект база за проучването е подходът на капитализираната рента, като е предложена специфична адаптирана методология. Построени са четири регресионни модела: обикновена панелна регресия, панелна регресия с фиксиран ефект по области, панелна регресия с фиксиран ефект по години и панелна регресия с фиксиран ефект по области и по години едновременно. Всички четири модела са адекватни, няма автокорелация при остатъците, добре описват изменението в изследваните променливи.
Основното заключение е, че при равни други условия, изменението на рентата води до изменение в цената на земеделската земя, което е различно в пространствен и във времеви аспект и от своя страна може да провокира повишаване или намаляване на инвестиционните намерения на инвеститорите към земеделската земя в различни региони в отделни периоди. Включването на фиксирани ефекти в моделите е обосновано и резултатите показват, че моделът с едновременно отчитане на фиксираните ефекти по области и по години е най-добър.
